Image default

Бръшлян – сън или реалност

В Бръшлян хората още помнят времената, когато тук животът е врял и кипял, а селското училище едва смогвало да побере желаещите да усвоят четмото и писмото деца от околията. Сега, от някогашното селце с будни жители и бурна история, са останали не повече от 50-ина души. В Бръшлян цари тишина и безвремие. През лятото обаче населението му набъбва, предимно от виладжии и случайни туристи.

За миналото на село Бръшлян

В миналото, когато е попадало в пределите на Османската империя, селото се казвало Сърмашик, което на турски означава бръшлян. Но дали защото носи името на жилавото и вечнозелено растение, оцеляващо и на студ и на жега, или защото е захвърлено на края на България, далеч от хорското любопитство и всепроникващите пипала на глобализацията, Бръшлян упорито не се предава на времето.

В зората на XX век странджанското селце попада в центъра на борбите за освобождение на тази част на Балканите от османско иго. Местните още разказват легенди за безстрашни войводи, посечени от поробителя, за плячкосани къщи и разбити съдби. В наши дни селото притежава истинско архитектурно съкровище – над 80 автентични къщи на повече от 200 години. Нищо чудно, че е обявено за архитектурен резерват. Една от тях е превърната в етнографски музей. На входа му бърза да ни посрещне уредничката Марулка Кирязова, която ни въвежда в тънкостите на местното строителство.

Особености на местната архитектура

Оказва се, че повечето от тези двуетажни постройки, които от столетия стоят непоклатимо, напук на земетресенията и свирепите планински ветрове, са били издигнати без каквито и да е основи, вкопани надолу в земята. Затова пък първият им етаж представлява солиден каменен зид. В изграждането му обаче е бил приложен нестандартен строителен трик, който да осигури неговата стабилност и надеждност:

„Особеното в него е, че на всеки 50-60 см има поставена дървена греда, която образува своеобразен пояс” – обяснява Марулка. „Така че при земетресение тази греда се огъва, приемайки вибрациите на земята и не позволява на зида да рухне, а оттам и на цялата постройка. Долният етаж е бил приспособен за животните, а горният – за хората. Отвън е облицован с дебели дъбови дъски, които са били цепени в сурово състояние, още преди дървото да изсъхне. Така нишката се запазва здрава. Забележете, че тези дъски никога не са били мазани с какъвто и да е импрегниращ препарат, нито пък са използвани пирони. Просто са били сглобявани една в друга. А погледнете, че не са мръднали от 300 години” – не крие въодушевлението си Марулка.

Разглеждаме с любопитство втория етаж, на който е обособена етнографска сбирка, типичното огнище, вкопано в стената, както и… една местна екстра – тоалетна на балкона. Представлява обикновена дупка, изрязана в дъсчения под.

Още забележителности на село Бръшлян

И друга старинна постройка, т. нар. Балювата къща, е превърната в музей, а в двора ѝ, специално за туристите, се провеждат т. нар. „седенки”. Насядали на трикраки столчета или миндери, са се подредили няколко местни бабки, пременени в носии и закичени с цветя. Репертоарът им включва изпълнение на странджански песни, чепкане на вълна, плетене, тъкане, въртене на вретено и други, наследени от майките и бабите им местни практики.

По стръмните улички на Бръшлян се разминаваме с група французи и със стадо кончета, пуснати да пасат на воля на селския площад. А на него се е разположила старата, вкопана в земята църква „Св. Димитър” с прилежащото килийно училище, превърнато и то в туристическа атракция. В тясната приземна стаичка се обучавали дванадесет-тринадесетгодишни момчета. Малчуганите сядали не на чинове, а направо на замазания с глина под, а вместо тетрадки или компютри, използвали восъчни плочки. Върху тях старателно изписвали буквите на кирилица с тънки пръчици, а в края на урока восъкът се разтопявал на огнището и се заглаждал с ръка. Бързо и лесно!

А иначе има достатъчно възможности за настаняване в района. В тукашните къщи за гости ще се радваш на домашен уют и на вкусни селски гозби. Разходи се из селото, надникни в потъналите в бръшлян и сочна зеленина дворове, разгледай къщурките с дървен обков, нарисувани сякаш от детска ръка, зарей поглед към вълнистите била на Странджа, наслади се на цялата тази първична красота, пропита с духа на отминалото време. И няма как да не се запиташ „Това сън ли е или реалност?”. Ощипи се и ще се убедиш, че си буден и че си попаднал в едно от най-магнетичните кътчета на България. Бръшлян ще те спечели завинаги.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

Пътешествия без край.  Венета Николова

 

Други статии

10 причини да изберем Банско извън ски сезона

Veneta Nikolova

„Голдън гейт“ ли? Не, мостът на село Лисиците!

Veneta Nikolova

Истанбул, калейдоскопичния град

Veneta Nikolova