Image default

Ковачевица – каменна приказка на 500 години

Не е за вярване, че в XXI век все още има такива места. Ковачевица е като декор на исторически филм, а някои я наричат „българския Холивуд”. На фона на старинните й каменни къщи и стръмни улички са заснети някои от най-популярните ни продукции.

Ела на място и ще се убедиш, че има нещо магическо в това село. Времето тук тече на забавен каданс, а решиш ли да го обходиш, ще се пренесеш няколко века назад. И нито напливът на туристи, нито бизнес амбициите на местни предприемачи са в състояние да променят това. Ковачевица е застинала във времето приказка, която никога не ти омръзва да препрочиташ!

PICT0104

Вярно е, че през последните години приказното село се превърна в популярна атракция, при това не само за туристи. Наши режисьори, общественици и други представители на интелектуалния ни хайлайф закупиха хубави местни селски къщи на по 100-200 години, превръщайки ги в артистично средище за отбрани ценители.

Престижно е да имаш къща в Ковачевица в днешно време.

И да разказваш как си я възстановил, как си я обзавел със стари черги, изкупени на безценица от местните баби, как в камината си можеш да опечеш цяло агне, какви вечери си прекарал край нея в приятна компания. Въпреки това, Ковачевица не е снобско място, или поне не за онези, които се завръщат тук, очаровани от атмосферата му на недокоснато от времето селце. Хубавото е, че обликът му се е съхранил, въпреки че голяма част от къщите са превърнати в хотели, частни вили, механи, художествени галерии и пр.

Предполага се, че Ковачевица датира от XV век, когато тази част на Балканите е вече под османско иго. Местните настояват, че селото е основано от т.нар. арнаути . Това са християнски преселници от земите на днешна Албания. Те се установяват в долната част на Ковачевица, наричана и до днес Арнаутска махала. По-късно тук пристигат и други заселници и селото започва да расте и просперира. Сегашният му вид обаче е от XVIII век.

По това време мъжете се славели като талантливи строители. Лятно време ходели на гурбет във Франция, Испания и Италия, а зиме се прибирали у дома, запретвали ръкави и се захващали за работа, напук на снежните виелици и сковаващия студ. В къщите, които изграждали, прилагали някои от последните новости на европейското строителство и архитектура.

Най-голямото чудо за онова време била сложната канализационна система

Владимир Жуглев, потомък на един от първите родове, установили се в селото, разказва: „Тези хора пренасят тук занаята, който са упражнявали в странство. Затова още с построяването на първата къща в селото започва и изграждането на инфраструктурата. Така че всички тоалетни са на етажите, като всяка къща си има три детайла – тоалетна, мивка или т.нар. „водник” и пещ за правене на хляб.

И до ден днешен тази 500-годишна инфраструктура работи безотказно!” Постройките са масивни, високи, с по няколко етажа – нещо необичайно за възрожденската ни архитектура. Накацали са една над друга в стремежа да заемат възможно най-малко място на оскъдния планински терен. От чардаците на някои от тях като на длан се разкриват Родопите.

Въздухът е кристален, а нощем звездите са на една ръка разстояние. Иначе има достатъчно възможности да отседнеш тук за уикенда. Вили под наем, къщи за гости, семейни хотели… Отвън те с нищо не се отличават от останалите къщи. Но това не значи, че ще бъдеш лишен от съвременните удобства.

DSC04426

DSC04425DSC04424

Всички екстри – санитарни възли, мобилен интернет, спътникова телевизия и пр. са налице.  Само че не се набиват на око, за сметка на обзавеждането, изцяло в старинен стил. Обикновено мебелите са от дърво, както навремето. А собствениците се надпреварват кой с по-автентични тъкани и предмети от бита да аранжира вилата, хотела, или ресторанта си. Между другото, Ковачевица се слави и с традиционните си родопски ястия. Качамак по различни рецепти, боб в гърне, кълцани кебапчета, домашно приготвени суджуци и прочие вкусотии привличат разноезична клиентела в местните механи. Околностите пък изобилстват с природни и исторически забележителности. Да не говорим за красивите пейзажи и планинските пътеки, които отвеждат до недокоснати от човешка ръка местенца.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия !

/За да излезете от галерията и да се върнете обратно в сайта, кликнете няколко пъти върху кръстчето в горния ляв ъгъл /

Пътешествия без край .Венета Николова

Други статии

Мандрица – албанското село на края на България

Veneta Nikolova

Дворци, потънали кораби, ягоди и вино – вижте 3 езера близо до Рим

Veneta Nikolova

Живот в молитва – Самоковския манастир

Veneta Nikolova