Image default

Един зимен уикенд в село Кюлевча

Малцина  знаят, че само на 3 километра от защитения от ЮНЕСКО релеф на Мадарския конник се намира поредното райско кътче за селски туризъм в Североизточна България. Добре дошли в село Кюлевча !

DSC05168 (3)
Църквата “Св.Пророк Илия” в с. Кюлевча, построена през 1836 г. на мястото на стар унищожен храм по време на турското робство.
 Ако копнееш за тишина, красиви пейзажи, за разходки сред природата, домашна кухня и уют, стягай багажа и поеми в посока Шумен. На двайсетина километра от града се намира село Кюлевча!
По това време на годината село Кюлевча е притихнало под пухкавата си снежна завивка и единствено димящите комини на къщите му напомнят, че те са обитавани
Близкият язовир, под чийто замръзнали води кипи невероятно гъмжило от сладководни риби, пустее.
Няма ги обичайните лодки, нито дежурните рибари, опънали въдица в очакване на успешен улов. По всичко личи, че селцето е потънало в своя зимен сън.
 
В подножието на платото има и следи от раннохристиянски
параклис.

Но решиш ли да надникнеш в един от трите му фамилни хотели, ще останеш изненадан. Оказва се, че въпреки мъртвия туристически сезон, те са пълни с туристи. Такъв е случаят и с къщата за гости на бай Руси. Той ни посреща на вратата.

Механата му е оживена по всяко време, а край камината е топло и уютно. В глинено гърне, поставено на огъня, къкри боб с букет от диви треви. А по масите плътно са насядали гостите – няколко

 

 

семейства, решили да прекарат зимния уикенд далеч от смога и шумотевицата на големия град.

Докато навън снежната вихрушка набира сила, бай Руси ни налива по чашка домашна ракия.
Подобно на много хотелчета в района, и неговото представлява възстановена възрожденска къща от края на 19-ти век. Всичко е запазено в автентичния му старинен вид. От домакина ни научаваме, че селото е много старо.
Първите сведения за село Кюлевча са от 1480 г. Било е на два пъти опожарявано от турците.Времето неусетно се изнизва край камината, а навън бурята е отминала и е изгряло слънце. Лекият ветрец постепенно разкъсва мъглата, обвила като пашкул надвесените край селцето каменни грамади.
Подобно на пищен театрален декор, пред очите ми изплува загадъчният силует на Мадарското плато.
Особена енергия струи от нащърбените във висините скални дантели. Местните  твърдят, че имали тонизиращо въздействие върху човешкия организъм.
 
 Зимните студове са направили чудеса с процеждащите се през скалните процепи води. Дълго съзерцаваме прозрачните ледени висулки, преди да се отправим към подножието на прословутия релеф с изображението на Мадарския конник.
В епохата на ранното средновековие неизвестен прабългарски майстор е издълбал високо в отвесната 100 метрова скала забележителната композиция. А тя зобразява триумфиращ конник – символ на мощта на Първата българска държава.
След като разглеждаме разпръснатите наблизо останки от езически светилища, средновековни дворци и раннохристиянски църкви, потегляме обратно към село  Кюлевча при бай Руси.
Жена му Гинка ни очаква с вкусен обяд – домашни сармички с крехки парченца от дивечово месо.
Става ясно, че нашият домакин е запален авджия и предишния ден, заедно с приятелите от местната ловна дружинка е уцелил млад глиган.
Подобно на него, на успешен улов се радват и гости от Италия, Германия и Швейцария, които отсядат в района. На почит сред гостите на бай Руси е и делтапланеризмът. Навитаците скачали направо от платото, а денивелацията е над 100 метра. Някои се пробвали и с мотопланери, други се отбивали до близкия конезавод “Кабиюк.

Венета Николова . Пътешествия без край

А за Кабиюк прочети Тук !

Други статии

Бягство от стреса в полите на Рила

Veneta Nikolova

България на вкусовете и ароматите или радости за душата и небцето

Veneta Nikolova

Дяволското гърло или добре дошли в царството на Хадес

Veneta Nikolova