Image default

Синьо-белият Тунис

Тунис е най-малката държава на Магреба, но пък изобилства с екзотични изненади. Безбрежна пустиня,  осеяна тук -там с фантастични оазиси, извънземни пейзажи, превърнали се в сцена на десетки холивудски продукции, бели градове , изумрудено синьо море,  плажове, нажежени от безмилостното слънце и навсякъде – човешка глъч.

Преди арабската пролет Тунис беше една от най-туристическите северно-африкански дестинации. Поредицата атентати  в най-демократичната и западно ориентирана африканска държава обаче са на път да охладят туристическия ентусиазъм на милиони.

Но тунизийците са приветливи хора и разчитат  на туризма, за да дръпне икономиката .

Затова повече от всякога се стараят да угодят на гостенина с надеждата да го привлекат и задържат. Като цяло населението е лошо настроено към всякакви прояви на фанатизъм и агресивен ислям, обича да се весели, да флиртува и да пийва местното винце, бира и ракия от фурми .

Според едно проучване всеки пети тунизиец упортебява алкохол, а след арабската пролет броят на надигащите чашката се е увеличил значително.

Жителите на Тунис се гордеят с космополитните си корени и люто се обиждат, когато ги наречеш араби.

Подобно на България, в течение на хилядолетия, Тунис е бил на кръстопът между различни култури и цивилизации. Преди арабите да се установят тук и да заличат почти всички следи от християнското му минало, районът е бил във владение на финикийците, на римската империя, на Византия и на Османската империя.

Много силно влияние върху местната култура са оказали и французите, които през 1881 г. колонизират малката африканска страна. До средата на 20-ти век Тунис е бил протекторат на Франция. Въпреки всичко, хората са запазили добри спомени от тези времена.

До ден днешен тук всички говорят много добър френски език и страдат че френските туристи вече ги игнорират. Така че всеки път, когато се обръщахме на френски  към някое камиларче или таксаджия, засияваха с думите “Ма вие французи ли сте?”.

И въпреки че ги убеждавахме,че сме си българи, получавахме “traitement spécial”, а усмивките не слизаха от лицата им. Тунис ме спечели със синьо-белите си градове, с пикантните ястия с дъх на harisa, с хипнотичната красота на Сахара и наивната доброта на неговите жители. 🙂 .

За приключението ни в тунизийската част на Сахара кликнете Тук

Click on image to open Gallery 

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия

Отседнахме в град Сус /Sousse/- един от най-старите в Тунис, основан още от финикийцитеКакто може да се очаква, Медината на Сус е под егидата на ЮНЕСКОПовечето сгради тук са от средновековието. Тогава исляма се настанява по тези земиПромъкнахме се в едно берберско магазинче сгушено накрая на един сокак.Но противно на очакванията ни не ни нападнаха за бакшиши и продажбиВсичко е пъстро и живописноОбичат да бездействат по цял ден по кафенетата, докато жените им опъват каиша вкъщи. Позната картинкаТипичните тесни, претрупани с ненужни джунджурии улициЧовек като нищо може да се изгуби в този лабиринт от улички, където всеки втори местен жител ти се струва съмнителен...И те си имат тъкачки на килимиПристанищното градче Ел Кантануи на Сус, където беше хотелът ниПлажът на Сус е с фин като брашно пясък. И нищо не вещае, че   2 години по-късно  при терористичен атентат тук ще намерят смъртта си  37 души. Било е кървава баня.Царе са на маслините и на всякакви пикантни мазила. Типична тяхна подправка е harisa. Добавят я на почти всичкоКус-куса беше обилен и вкусен.Керуан - първият мюсюлмански град в Северна Африка, основан през 15-16 векТова е четвъртата по значимост светиня в мюсюлманския свят след Мека, Медина и Йерусалим Има си крепост и стара джамия. Достъпът за немюсюлмани като нас обаче е забраненНе, това не е Колизеумът в Рим, а амфитеатърът на гр. Ел Джем ! Построен е през 3 векПобирал е 3 500 души! Ave Caesar, morituri te salutantВ района на градчето Ел Джем са открити най-внушителните останки от римската империя на територията на Африка.Гледка от амфитеатъра, който е  втори  по големина в света след римския Колизеум Подарихме си и разходка с пиратско корабче,А най-хубавата част беше, когато ни пуснаха  да плуваме в открито море. В далечината се очертава град Сус Прекарахме един мързелив следобяд на плажа пред хотела. Не липсваха и ханъми, които за нищо на света не се лишават от прохладната прегръдка на морето, въреки здравите си морални устои...Не успях да заснема в лице нито една жена. Имат самочувствие на европейки и не им е приятно да гледат на тях, като на ориенталски експонати. В Северен Тунис се ширят плодородни земи, които раждат божествено вкусни зеленчуци и плодове. Водещи производители са не само на маслини, фурми и пр.,  но и на по-студенолюбиви плодове, като ягоди например. Заведоха ни в покрайнините на град Тунис/столицата на Тунис/, за да ни покажат останките от  легендарния Картаген- градът на славните финикийци, кръстосвали надлъж и шир морета и паланки. За жалост почни нищо не е останало от един от от най-могъщите градове  в древността. Като изключим  тези надгробни камъни на дечицата и  девойките, убивани, за да омилостивят боговете...На този камък били отсичани главитеКрай град Тунис са разпиляни останките на едни от най-големите и добре запазени римски бани до наши дниАло, сега остава да ме ме забравите тук, че да ме осинови джихадистки клан и да стана камикадзе !!Ето я и синьо-бялата перла на Тунис -Сиди Бу Саид -Намира се на хвърлей от столицата Тунис. Приказната му атмосфера се дължи на белите къщури с боядисаните в андалуско синьо балкони, еркери, врати и пр., по настояване на френски барон , живял тук през 20-те години на 20 векСелцето било много на мода сред френския интелектуален елит в началото на 20-ти век. Тук се подвизавали Гюстав Флобер, Колет, Андре Жид, Симон дьо Бовоар и компания...Оставиха ни да се разходим из града без досадни екскурзоводи за два часа, които неусетно се изнизаха, без да успеем да се наситим на цялата тази синьо-бяла феерияЕдин от малкото тунизийци, когото успях да уловя в кадър. Не обичат да ги снимат. Горди са. А и малко намръщени - като нас!Градът е толкова сияен,че се слива с небетоВратите на Сиди Бу Саид са се превърнали в туристическо лого за Тунис. Нещо като българската роза за България. Има ги под формата на всякакви сувенириКато тези заснети врати-огледала /вляво в снимката/ Има ги във всякакви цветове. Аз си купих в червено!Сбогом Сиди Бу Саид. Дали някога отново ще ти се радвам?Последни часове в Тунис. Туристическият ни пакет включваше светкавична автобусна разходка из центъра на столицата  От мръсния прозорец се очертава силуетът на православния им храм. Това е техният Народен театърВсъщност центърът е трогателно копие на Champs Elysees в Париж. Няма нищо общо с останалата част на страната. А това е тяхната кула MontparnasseФранцузите са си построили католически храмНе можем да повярваме че ваканцията ни се изниза така бързо и коварно. Не ни се тръгва от този вълшебен, толкова различен от нашия свят. Сбогом Тунис. Ще оставя завинаги едно топло местенце в сърцето си за теб...

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

До Трансилвания и назад- на гости на граф Дракула

Veneta Nikolova

Фършанги -магическа разходка в чужди обувки

Veneta Nikolova

Life of prayer in the Samokov convent

Veneta Nikolova