Image default

До Трансилвания и назад- на гости на граф Дракула

 Пътуването ми в Румъния и най-вече Трансилвания,  разби на пух и прах насажданите с години предубеждения, че става дума за бедна, изостанала и безинтересна страна.
Нищо подобно! Северната ни съседка е пълна с изненади.

Като се започне от красивите й, кокетни градчета в европейски стил, с просторните им булеварди и засадените по тях цветни лехи, катедралите  по на 400 години, великолепните замъци и дворци. И се стигне до средновековните крепости, кацнали на върха на планината, наподобяващи картонен декор за холивудска продукция.

Човек се чуди къде е попаднал, в Германия ли, в Унгария ли … или наистина се намира в бедната и нещастна Румъния ? А величествените Карпати, „забучили” заснежените си върхове в облаците, подобно на Алпите,  с кротко пасящите в поножието им стада?

Ами  ширналите се до безкрай обработваеми земи и чистите и спренати села, които за разлика от нашите, бъкат от живот? А какво да кажем за магистралите …

Това ли е северната ни пост-социалистическа съседка,  нашата мизерстваща посестрима по съдба, с която заедно „опираме пешкира” пред големия европейски брат стане ли дума за корупция, престъпност, беззаконие ?

Вярно е, че ми показаха лицето на Румъния, може би най-европейската и богатата й част- Влахия и Трансилвания

Това са християнски земи, които никога не са били под турско робство. Тук  са се подвизавали немски и унгарски управници, крале и князе,  барабар с кръвожадния Владислав ІІІ Цепеш Дракула.

Да не говорим, че част от тази територия някога е била наша, българска земя!

Но на тази тема няма да се разпростирам, за да не разстройвам родолюбивия гост на блога… Тридневната ни екскурзия беше кратка, но наситена с преживявания. Препоръчвам я на всеки, който е готов да погледне на тази страна с широко отворени очи и без предубеждения.

CLICK ON IMAGE TO OPEN GALLERY !

Натиснете върху някоя от снимките, за да влезете в галерия.

 
Първата ни спирка беше замъкът Пелеш в курорта Синая в подножието на Карпатите, където ни посрещнаха местни жителки със симпатични кошнички, пълни с плодове. Направо да се просълзиш от умиление!Замъкът Пелеш, считан за един от най-красивите дворцови комплекси в Еропа от края на 19 век. Построен е по поръчка на румънския крал Карол Първи по проект на виенски архитекти.Заобиколен е от просторни тераси с красиви статуи и каменни орнаменти, изваяни от някои от най-добрите за времето си скулптори, сред които и  италианецът Романели.В този истински архитектурен шедьовър са вплетени елементи от немски ренесанс, барок, рококо и пр., Карол Първи разполагал с доста средства, така че се е постарал да го обзаведе както подобава на европейска кралска обител. Това е първият дворец в Европа, който бил електифициран, газифициран и отопляван с парно, имал също така асансьор и система за почистване от прах. Въобще Карол си падал по техническия прогрес и не щадял време и усилия, за да зашемети западно-европейските си роднини със своите нововъведения и придобивки.За жалост снимането на интериора на замака се заплаща допълнително и то доста солено, така че си го спестих. А иначе залите му са пищно и тематично обзаведени. Има си турска, френска, мавританска зала, съдържа шедьоври на именити скултури и художници... Но това, което ни впечатли са дървените орнаменти и резби, които създават усещане за уют и топлота.От терасите пък се открива спираща дъха гледка към Карпатите и курортния градец Синая.Не случихме със слънчево време, но така пък се получиха по-драматични снимки. Не случихме със слънчево време, но така пък се получиха по-драматични снимки. И в миналото, както и днес, въпреки сравнително скромните си размери,  Пелеш е смятан за един от най-красивите замъци на  Европа. Височайшите особи идвали тук предимно лятото, за да отдъхват на прохлада в компанията на изисканите си гости. В наши дни това е една от най-посещаваните румънски туристически атракции. Така че нашите отвъддунавски побратими има с какво да се гордеят.И така както Версай си има Le Petit Trianon /малкия дворец на Мария - Антоанета / така и замъкът Пелеш си има своя Пелишор. Карол Първи го подарява на неговия престолонаследник Фердинанд Първи /пада му се племенник/ който пък го преотстъпва на жена си Мария Единбургска, известна  с авангардното си мислене и свободолюбив дух. Тя тутакси го обзавежда по нейния изискан вкус, съчетаващ модернизъм  с ненатрапчива елегантност.Типични румънски къщурки в курорта Синая. Не видяхме нито една, която да е безстопанствена или рушаща се.Приличат ми на къщичката на Хензел и Гретел. Обясниха ни и защо покривите на повечето румънски  къщи са от ламарина а не с керемиди - заради бурните ветрове , които се вихрят по равнини и планини. Оказва се, че ламарината била най-надеждното решение - евтино, стабилно и лесно за ремонтиране. Синая е един от елитните им зимни курорти. Предлага чудесни условия за ски , а през зимата  има и ... сняг.  Не видях обаче никъде големи хотелски вериги. Всичко е малко, спретнато, кокетно.Напоследък много чужденци избирали Синая за зимната си ваканция. Защото е красиво, добре уредено, не е презастроено, евтино е, а и не е толкова пренаселено със скиори, така че не ти се налага да чакаш премзръзнал с часове на опашка пред ски влека, за да се пуснеш най-много 3-4 пъти срещу 50 лв. еднодневна ски карта.А иначе курортният град Синая възниква около т.нар. "Синайски манастир". Бил е построен през 17 век и в него се заселили 12 монаси ,по подобие на 12-те Апостоли, сетне станали многократно повече. Това е новата църква на манастира, издигната доста по-късно по настояване на гореспоменатия Карол Първи.Старата църква на манастирския комлекс се казва "Успение Богородично" и съдържа фантастични фрески . Румънците са изключително религиозни. Тук и най-малкото и отдалечено селце си има свещенник и православен храм, който е много добре поддържан и винаги отключен. Тук всека неделя младо и старо ходи на църква. В училищата часовете по вероиучение /разбирай източноправославно/ са задължителни. Църквата тук е авторитетна и богата институция, която не щади средства за просвещаване на хората. Освен това младите румънци масово се насочвали към Духовната им академия, за да стават свещенници, така че кадри в бранша не липсват. Между другото не видях нито една джамия в околностите!Дали защото улучих най-подходящия сезон за пътуване, но Румъния определено ми се стори красива. Обясниха ми, че 45 на сто от румънците живеят на село и 55 на сто в градовете. Така, че тук селското стопанство е на почит. Затова и продуктите им по пазарите са местно производство, млякото им все още има вкус на мляко, месото на месо и пр. Нещо в което имах възможност лично да се убедя.Вече сме в Трансилвания. Но явно лещите ми са слаби, защото отдалеч пасящите стада ,които се нижат от двете страни на магистралата ми приличат на ... печурки.Ето го най-сетне заветният туристическият обект, кошмарът на хората със слаби нерви и богато въображение, радостта на продуценти, режисьори, писатели, сценаристи. Стигнахме до върховната цел на тридневната ни екскурзия. Замъкът Бран, леговището на граф Дракула.Прототипът на литературния злодей от романа на Бран Стокър е владетелят на Влашко - небезизвестният Владислав ІІІ Дракул с прозвището Цепеш, всявал шок и ужас сред широката общественост в средата на 15 век. Защо Дракул ? Защото татко му, Владислав ІІ приел фамилията Дракул , тъй като станал член на тайния орден на дракона, /на румънски "дракон" означава дявол/. Защо Цепеш ? Защото на румънски "цепеш" означава кол. А защо кол? Защото Дракул Джуниър обичал да набива на кол, всеки който му се изпречи на пътя. Набиването на кол било истинско изкуство, изискващо професионални умения и перфектни познания на човешкото тяло. Провинилите се бивали промушвани с кол от гениталите към главата, но така че дълго да страдат преди да умрат и да се разкайват за деянията си. Цепеш обичал също така  да дере, обезглавява, боде и дори да пържи жертвите си. Иначе бил  възпитан и ... дълбоко набожен човек.Меги- мениджърката на туристическа агенция БКБМ ни обяснява, че в наши дни замъкът Бран е собственост на Доминик фон Хабсбург, наследник на румънската принцеса Илеана.  Преди няколко години Доминик предоставил имота си  на румънската държава. Условието било държавата да го стопанисва , а той да получава процент от печалбите от входните такси. Както казваше покойната ми свекърва - "Няма глупав свят!". А иначе инериорът е приятен, но далеч не е толкова лъскав и пищен, като замъка Пелеш.Твърди се, че Доминик изнесъл част от автентичната мебелировка, която била по-скъпа и от самия замък. Междувпрочем не е открит нито един исторически източник, който да сочи, че популярният злодей е обитавал това място, но нейсе.... Нека да полетим на крилете на въобръжението и да си представим как отвратителният вампир е бродил замислен из тези стаи и коридори и е кроил пъклени планове кого да набучи на кол , кого да изпържи или пък да резне някой нос, ухо или генитали...Румънците обаче почитат Владислав ІІІ ,  като родолюбец,  париот и най-вече, като безстрашен борец срещу набезите на османците. Но и тук нашият човек проявявал въображение и артистичност. Веднъж поканил няколко турски посланика /сигурно в този замък?/, като ги помолил да си свалят чалмите. Мюсюлманите обаче отказали,като обяснили, че такъв им бил обичаят. Тогава Цепеш заповядва да заковат чалмите им на главите с думите "Щом е така, АЗ с удоволствие ще заздравя този ваш обичай!" Ха-ха-ха !Ето го бе, ето го и него!! Сладур!!Изглед от замъка Бран към селцето Бран. В знак на благодарност към Бран Стокър, възпял и популяризирал любимата им историческа личност, наред с цялата област Трансилвания, местните хора с радост кръщават селото си Бран, както и близкия замък. А иначе самият Стокър бил заинтригуван от мистиката на Карпатите и на сгушения сред тях замък, който го вдъхновил да напише романа "Дракула" през 1897 г. Между другото препоръчвам на всеки, който харесва легендата за трансилванския вампир, да прочете "Историкът" на Елизабет Костова. Великолепна е!!! В сюжетната нишка е замесена и България...Тук е живяла румънската кралица Мария Едимбургска - красивата и ексентрична дъщеря на великата руска княгиня Мария Александровна и внучка на британската кралица Виктория. Омъжва се за румънския престонаследник Фердинанд І и ражда 5 деца, като само първото е на мъжа й. Била известна със своята артистичност, остър ум, умения в дипломацията и естетически вкус. Абсолютно копие на тази стая в замъка Бран може да се види и в двореца й в Балчик, където за жалост,кракът ми не е стъпвал...Малкият Цепеш  изучава прийомите на чичко си Влад, който пък ги е наследил от неговите предци, хуните, населявали тези земи през ІV век.Замъкът е фраш с туристи и на моменти се получават задръствания по коридорите, а екскурозоводите изпадат в паника, защото  групите им се разпадат и настъпва хаос.  Замъкът е фраш с туристи и на моменти се получават задръствания по коридорите, а екскурозоводите изпадат в паника, защото  групите им се разпадат и настъпва хаос.  Владко бил стожер на морала, на честността и реда. Нищо не го възмущавало така, като лъжата, кражбата, измамата и дори убийството. Всеки провинил се бивал наказан по най-разнообразен и изобретателен начин, като най-често към края на изтезанието си посрещал с облекчение смъртта. Но специално място било отредено на най-големите престъпници - прелюбодейките. За тях бил изобретен следния стол, истинско чудо на тогавашната техника и пра-дядото на съвременния електрическия стол. Благодарение на това гениално изобретение всеки съпруг можел да въведе в правия път кривналата си съпруга, а ако пожелае и да й кръцне гръкляна.На тази везна пък слугите на Цепеш премервали  жертвите, преди да ги набучат на кол, който бил избиран поотделно за всяка жертва в зависимост от тежестта и височината й.А този рекламен плакат в замъка Бран ни напомня следния анекдот от румънската история. В едно от сраженията си с армията на турския султан Мехмед, Дракула се оттегля в своята си столица Търговище. Преди това обаче опожарява селата по пътя на турците и отравя кладенците, така че да ги остави без храна и вода. Но когато армията на Мехмед доближила влашката столица, пред нея се открила ужасяваща гледка — над 20 000 набити на кол турски пленници. Впоследствие въпросната нелицеприятна сценка получила прозвището „Гората на коловете“, превръщайки се в нестихващ извор за национална гордост на румънския народ.На тръгване от замъка Бран установявам, че изпитвам странна жажада и ми е прораснал ... остър зъб.Легендата за Дракула се е превърнала в доходен бизнес, макар че очаквах по-интересни сувенири и атракции.Кичът шества навсякъде, където има готови да си дадат парите за глупости туристи. Като мен, например.Този потомък на Дракула с вампирски пламъчета в очите, ми продаде вкусен био кашкавал. И поредната изненада - град Брашов разположен на около 160 км. от Букурещ в сърцето на Трансилвания, недалеч от Бран.  Основан е в началото на 13 век от саксонците. Бил германска колония дълго време и това определено се е отразило на архитектурата му. И до днес се рекламира с някогашното си име - Кронщад.Местните хора обаче избягват да споменават ,че при соца, градът им, представляващ малък шедьовър на архитектурата, се е казвал Сталин.След втората световна война немците, които не били заточени в лагери от комунистите, избягали на Запад. Но прави впечатление, че всичко е запазено и много добре поддържано. А иначе от 10 век , с малки прекъсвания, до началото на 20-ти век, районът е бил под Унгарска юрисдикция. Така че има и много унгарци.От далеч църквата Св. Николай ми напомня на замъка на Дисниленд. Следващата спирка на градския ни маршрут е първото светско румънско училище, основано от някой си Антон Пан. Истинсото му име е Антон Панов, родом от гр. Сливен. Видният "местен" интелектуалец и просветител се води един от създателите на съвременния румънски език, замислен така, че максимално да се отдалечи от славянското влияние и да заприлича на своего рода есперанто. В класната стая румънчетата изучавали четмото и писмото от този учебник. Всъщност Румъния преминава от кирилица към латиница през 60-те години на 20-ти век. Идеята е новорумънският максимално да се доближи до италианския. Но ми направи впечатление, че румънците трудно разбират, когато им говориш на езика на Данте, както и фактът, че дори младите, които се опитвах да заговаря, не знаят и елементарен английски.  А на тази печатница е бил отпечатан "Рибния буквар" на Петър Берон, който е живял известно време в града, подобно на много други български просветители, общественици и пр.  Отпечатването на буквара отнело две години и половина. Оригиналното копие се съхранява от братята румънци, които нямат никакво намерение да го показват на широката общественост. Защо ли?  Музеят съдържа уникални книги и ръкописи,  предимно на старославянски и най-вече на български. А тази тук е уникална. И тя е на кирилица, датира от 1394 г. и съдържа изображение на Търново и по-точно на "Царевец" преди падането на България под турско робство. От 20 години обаче в музея не са идвали български учени, за да изследват тези безценни богатства. Не мога да повярвам ,че съм в Румъния, а не в Германия или Унгария. Личи си, че градът се  намира близо до замъка на Дракула и че населението му е в постоянен стрес от евентуални вампирски набези.  Затова хората тук се презапасяват със светена вода, кръстове, чеснови глави и всякакви нелицеприятни за кръвопийците продукти. Черната църква от 14 в. - една от емблемите на Брашов, която е била опожарена и почти унищожена. Това е най-голямата готическа сграда в Югоизточна Европа. Построена е като католическа, но после става протестантска, тъй като немското население на града в даден момент приема протестанството.Румънките си ги бива ! Крепостта Ръшнов от 13 век е на почит сред холивудските продуценти, които предпочитат да заснемат филмите си именно сред автентичната атмосфера на някогашното саксонско селце.Туристите се извозват до нея с тези симпатични влакчета, които пъплят нагоре по стръмния баир, увенчан от крепостта.Я, снимачният екип е забравил част от реквизита си! Дебелината на стените е метър и половина. Крепостта била почти непревземаема.Иначе за туристите са предвидени различни демонстрации на местни занаяти от симпатични млади аниматори. Има възможност и за усвояване на различни бойни техники. Селцето е съхранило изцяло автентичния си вид. Нищо не е пипнато или реставрирано от 7 века. Ако не бяха сувенирите, кинкалерията и туристите, щях наистина да се пренеса в 13 век. Немското име на градчето е Rosenau.Аниматорът Богдан посвещава Калин в рицарско звание, след което трябваше да закупя специален , удостоверяващ процедурата сертификат.Харесва ми, че улиците не са павирани, всичко е оставено така както си е било някога.  В далечината съзирам очертанията на Брашов.Бяхме настанени в симпатичния планински ски курорт Пояна Брашова близо до Брашов. Това тук е най-големият хотел в района. Всичко останало е малко, дървено, кокетно.И още една сладурска островърха църква с  покрив, забоден в небето.Както подобава  програмата ни включваше и фолклорна вечер с песни и танци на народите. Стъпките им обаче не са толкова сложни и преплетени като нашите, освен това вместо да пеят, скандират, като някакви рапери. Спахме в една от тези дървени къщички.Странни хора са румънците ! Обичат да се събират вечер край огъня и да си пеят. За да угоди на гостите си всеки уважаващ себе си румънски хотел пали огън привечер. Тези мъже не спряха да пеят религиозни песни за Исус, Богородица и пр. , при това с великолепни гласове. Решихме по едно време ,че това е гастролиращ мъжки хор.  Но май се оказаха местни роми.Ритуалът е следният - от едната страна на огъня се подреждат мъжете, а от другата - жените.  От паркирала наблизо кола долита музика, но не чалга, а  много красиви мелодии, които акомпанират мъжкия вокал.  Може пък да са евангелисти?На връщане минахме през Букурещ, която наброява  малко над 2 милиона жители.  Населението на страната е около 21 млн. души. Т.е. едва една десета от румънците живеят в столицата. Останалите си седят по родните места и бачкат. А какво да кажем за двумилионна София, в която  се е преселила почти една трета от  цялото население на България ? Букурещ ме смая с красивите си сгради във виенски стил. Може би наистина заслужава прозвището си "Малкия Париж". Площадът на революцията с паметника на Прераждането, издигнат в чест  на румънските борци срещу режима на Чаушеску. Тук се е намирал централният щаб на Румънската компартия, където Чаушеску и неговата Елена се спотайвали, притаили дъх от ужас и недоумение, докато навън многохилядни гърла ревели "Изчадия", "Зверове" и "Смърт". В даден момент демонстрантите нахлули в комунистическото леговище в опит да линчуват височайшето семейството, но то пък се изнизало с хеликоптер от покрива на сградата.  Така или иначе разстрелът не му се разминал. Наблизо се намира паметникът на друга емблематична фигура от румънската история, крал Карол І , който за разлика от нашите Кобурги,  допринесъл значително за териториалното разрастване на Румъния и за благоденствието на своя народ, който до ден днешен го обича и тачи.  Военната академия - щрак от прозореца на автобуса в движение.Ето я и емблемата на Букурещ - бившият  "Дом на народа" и настояща сграда на румънския парламент, считана за най-голямата в света след Пентагона. За жалост не можахме да влезем да я разгледаме, тъй като посещенията се правели с предварителна заявка и т.н. В продължение на години румънската икономика работела почти изцяло за осигуряването на средствата за изграждането на този безумен  мегаломапнски проект. Казват че именно той  донесъл проклятие на Чаушеску, който настоявал да издигнат сградата на мястото на старо гробище, за което мъртвите люто му отмъстили. Но и живите имат достатъчно основания да му се сърдят....Имахме на разположение около два часа, за да направим набързо един тигел в центъра на Букурещ, но останахме очаровани от това, което видяхме.О не, и тук социалисти !!!  Макар че тези били малко по-свестни от нашите...Букурещ си има река Дъмбовица.  Това е втората столица в ЕС с най-силно замърсен въздух след... София.Сбогом Румъния! Здравей мила, родна България!! Напълних очите си с пъстрота и красота, душата си с широта, а ума - с повод за размишления и умозаключения !!!!
Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

Трансевропейските пешеходни магистрали пресичат и България  

Veneta Nikolova

Пътешествие по бреговете на Дунав

Veneta Nikolova

Чудесата на Португалия VIDEO и ГАЛЕРИЯ

Veneta Nikolova