Image default

Париж ли? Рим ли? Не, Скопие !

Американците си имат „Дисниленд“, французите си имат парка „Астерикс“, датчаните си имат „Леголанд“, финландците –  “Муминуърлд”.  А македонците си имат Скопие!

Ако сте хора без предразсъдъци и сте запазили детето в себе си, непременно посетете Скопие. Градът грее в новата си историческа премяна, възпяваща величието на майка Македония, дарила човешката цивилизация с най-достойните й синове и тук-таме с някоя дъщеря. И всичко е ново, излъскано, като декор на киноцентър Бояна или … лунапарк.

Проектът „Скопие 2014“ е на стойност 500 милиона евро

Това е най-голямата гордост на бившия премиер Никола Груевски. Целта е да превърне скромната балканска столица в световно културно-историческо средище.
Има нещо мило и трогателно в накачулените по мостове и площади  мегаломански статуи на събрани от кол и въже исторически личности с  учудени изражения, които сякаш се питат „Какво правя тук ? “.

Бях чувала много за кича на Скопие, гледала бях откъслечни кадри по телевизията на гигантския паметник на Александър Македонски в центъра на града. И в един февруарски ден се отправих към великата балканска столица, за да разгледам най-сетне това чудо на македонския патриотизъм и творчески гений.

Сред хаотичното движение успяхме да се доберем до един от платените паркинги близо до „историческия“ център на града. А това което видяхме ни остави без дъх.

Красота! Това е думата.

Синьо небе с пухкави облаци, Вардар тихо бълбука, а над нея, като слънчеви дъги, са се опнали мостовете на Скопие.

Но не какви да е мостове, а снежно бели, новопостроени, излъскани и най-важното – украсени със стройно подредените статуи на велики мислители, художници, писатели, владетели, артисти, революционери – все видни македонци, оставили дълбоки следи в световната история.

Сред тях се мъдрят паметниците на цар Самуил, Кирил и Методий, Гоце Делчев, Климент Охридски , Свети Наум Охридски, Крали Марко, Братя Миладинови, Даме Груев

Но не само. Тук са император Юстиниан, Майка Тереза, Филип II Македонски и още и още свидни рожби на майка Македония. Златен брокат е плъзнал по перила, улични фенери и отделни архитектурни елементи на приказния град.

В златисти отблясъци греят и статуите на 9-те музи на изкуството, а зад тях наднича сградата на Скопската опера и балет.

Париж може само да завижда на Скопие – скопската триумфална арка е далеч по-нова и спретната.

И не е вярно, че през 1492 г. Христофор Колумб е потеглил от пристанището на Лисабон, за да открие Новия свят.

Защото именно от бреговете на Вардар корабите му „Санта Мария“, „Ниня“ и „Пинта“ се отправят към далечни морета и паланки. И трите кораба се завръщат здрави и читавил  Днес те са пуснали котва във Вардарските води, за да са превърнат в елитни ресторанти.

А какво да кажем за великолепните барокови сгради на Археологическия музей, съда и държавния архив, украсени със златисти статуи, високи римски колони и стоп-сол стъкла?

На централния площад към небесата се е стрелнал струващият 10 млн. евро  23-метров паметник на Александър Македонски, яхнал гривестия си жребец. А на метри от него, край ретро – въртележката със шарени кончета, е паркирало увеселително влакче и … карета с жив кон.

Скопското кале

Хапваме вкусно и евтино порция кебапчета с картофки и приятно Скопско пиво в старата чаршия. А послре се отправяме към калето кацнало на високия рид със старинното българско име Градище.

Издигната е от византийските власти през VІ в. и е сериозно укрепена по времето на българските царе Роман и Самуил. Но и тук съм изненадана от гладките, високи, изградени сякаш от конструктор Лего, средновековни стени. Всичко е ново и лъскаво, както подобава. Но затова пък гледката към „вечния град“ е зашеметяваща!

А иначе Скопие разполага с 9 църкви и 12 джамии,

които са с много интересна история. За жалост краткият престой и хипнотичното очарование на скопски център не ни позволиха да се насладим на богатата им история и архитектура.  Това обаче ще се случи при следващото ни посещение на този пълен с изненади град.

 

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Крайграничните села на Средните Родопи – добре дошли в миналото!

Veneta Nikolova

Един зимен уикенд в село Кюлевча

Veneta Nikolova

Стани майстор за един ден!

Veneta Nikolova