Image default

„Я ю яя“ или да как да преживееш приключение в Краището

Краището – така се нарича най-западният край на България, там където се намира и един от най-бедните региони в Европа. За разлика от други, излъскани и благоустроени за туризма зони у нас, това пустеещо кътче на българския Запад тъне в забвение и разруха. Но пък гледките нямат равни на себе си.

Веднъж изнесли се от потъналото в смог софийско поле, пред погледа ни изникват планински  върхове, накачулени със снежни шапки, които маркират границата със съседна Сърбия. Малки, останали с по няколко жители селца, се кипрят сред красиви долини, а в центъра на тази пасторална картина, излязла сякаш от четката на ренесансов художник, се намира град Трън.

 

DSC_0383 (2)

Трънчани са известни най-вече с уникалния си, напълно неразбираем диалект, превърнал се в нещо като местната туристическа закачка.

Попиташ ли ги какво е най-специфичното за тях, отговорът най-често е „Ами нашият говор, разбира се“ и веднага започват да редят разни техни си приказки. Така научаваме, че „Синочка едомо качемак с жмърци“ на книжовен български означавало „Снощи ядохме качамак с пръжки”.

А най-краткото българско изречение било „Я ю яя“, което от трънски се превеждало като „Аз яздя кобилката“. Но на въпроса дали има конна база наоколо, следва отговорът „Е нема“.

DSC_0291 (2)Затова пък, общината готви велотрасе по протежение на удивителното ждрело на р. Ерма. В района беше изградена екопътека, която обаче не се поддържа и изисква специална екипировка, за да бъде обходена. И още една местна забележителност разпалва гордостта на трънчани, както и кулинарната фантазия на случайно попадналия тук турист.

DSC_0165 (2)

Това е българското кисело мляко, чиято официална родина е село Студен Извор. Именно тук се намира превърнатата в музей родна къща на д-р Стамен Григоров – откривателя на световно известната лактобацилус булгарикус. Нашенската бактерия е отговорна за заквасването на млякото ни, прославило България навред по света.

На здравословния продукт е посветен и традиционният празник на киселото мляко, който се провежда през лятото, а участниците демонстрират как се… рисува с кисело мляко, каквото и да означава това!

DSC_0354 (2)

Сред тукашните забележителности е и музеят на характерната само за този край бусинска керамика.

Посетителите разглеждат уникалната колекция от грънци и научават, че в миналото местните били майстори на глината и във всяка къща се е въртяло грънчарско колело. Разгледайте уникалната колекция от автентични грънци, както и типичната грънчарска работилничка в Бусинци.

А какво да кажем за дивата природа, благословила този крайграничен кът със спиращи дъха пейзажи? Изкачи вр. Руй на 1705 м. и пред теб, като на длан, ще се ширне цялото Знеполе. Това е най-равната територия на Краището, гледката е много живописна! Преходът е 4 часа, като на 1500 м. надморска височина има реновирана хижа.

На самия връх е границата със Сърбия и всяка година, на 13 юни,  местните правят изкачване от двете й страни, в което се включват над 1500 българи и сърби. Върхът попада в европейската природозащитна мрежа Натура 2000, защото има богато биоразнообразие.

DSC_0368 (2)

Друго приятно, но малко познато място, е Врабчанския водопад в с. Врабча, висок около 4 м. В подножието му, сред скалите, хората са изградили места за отдих, така че можете да си направите пикник и да си починете край реката.

И разбира се, трябва да посетите Зелениградските скали, осеяни с останки от древни светилища.

Там през м. февруари се провежда  празникът „Ората копата“ – в превод „Да прогоним злите сили“.  Тогава се правят големи огньове, а вечер на тези скали се палят гуми и се пускат да се търкалят надолу по склона с идеята да прогонят всичко зло, що витае наоколо.

DSC_0402 (2)

Краището и най-вече околностите на Трън изобилстват с малки параклиси, изоставени църкви и стари манастири, които таят неподозирани съкровища. Като например манастирът „Архангел Михаил“, основан по време на Второто българско царство. Оцелелите до наши дни стенописи са от ХІV-ХVІ век. Обителта е частично реставрирана, до нея се стига по добре маркирана екопътека.

Но най-известното свещено място в района е скалният параклис „Св. Петка“.

Предполага се, че именно тук, през Х век християнската мъченица намерила подслон, докато бягала от преследвачите си. Местните вярват, че в издълбания в скалата параклис стават чудеса. Достатъчно е да запалиш свещичка и да се помолиш на светицата, считана за покровителка на трънчани.

След което можеш да продължиш нагоре, по стръмните крайгранични била, за да опознаеш скритите богатства на тази все още недокосната от туристическото любопитство земя. За мнозина подобни експедиции се превръщат в приключение, което си струва да изживееш. Но за целта ще трябва да разпалиш въображението и да поизостриш сетивата си… Краището те очаква!

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

I’m in love with my car !

Veneta Nikolova

Непознатата България – Тутракан

Veneta Nikolova

Чудесата на Португалия VIDEO и ГАЛЕРИЯ

Veneta Nikolova