Image default

Дяволското гърло или добре дошли в царството на Хадес

Пристъпиш ли прага й, за да се озовеш в хилядолетния й полумрак, ще се почувстваш като беззащитна брънка във Вселената. Заслушаш ли се в грохота на отвесните водни маси, които изчезват в бездънния лабиринт, ще изтръпнеш пред величието на майката природа. А когато чуеш легендите за нея, ще пожелаеш незабавно да я напуснеш, за да избягаш далеч от този ад. Наричат я не без основание Дяволското гърло.

Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

_DSC0693 (2)

Пещерата “Дяволското гърло” била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите

Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му.

Но точно на мястото на т. нар. Бучаща зала в пещерата Орфей вече не чувал стъпките на Евридика и притеснено се обърнал да я потърси. Така завинаги я загубил. Минавали години, векове, хилядолетия, а бездънната пропаст, зейнала като вкаменена рана в планината, си стояла все там, всявайки страх и почит сред местните хора.

_DSC0713

По време на турското робство пещерата била кръстена Страшната съдийка, а в гърлото й, без съд и присъда, хвърляли крадците и убийците.

Никой смъртен обаче не дръзвал да проникне в непрогледната й паст до 1961 г. Тогава за пръв път трима смели алпинисти от София се спускат в нея. И установяват, че това е 60-метрова пропаст, в която пада най-големият подземен водопад на Балканите. Става дума за цялата река Триградска, която идва от съседна Гърция, минава през село Триград и се сгромолясва с чудовищен рев в Дяволското гърло.

_DSC0661 (3)

„ Хубавото е, че въпросните трима изследователи остават живи, за разлика от младите им колеги от гр. Варна” – твърди нашият гид Мичо Солаков. И разказваа как в началото на 70-те години на миналия век 21-годишната Сияна и 27- годишният Евстати правят единствения засега опит да изследват т.нар. Сифон. Това е мястото, където буйните води потъват в недрата на земята, сякаш погълнати от сифон. Водолазите се гмуркат, но повече не излизат живи на повърхността.

Никой не може да разгадае подземния път на реката

Според изследователи става въпрос за огромен воден лабиринт, който задържа всичко, което попадне в нея. Правени са опити за проследяването на водните течения с оцветена вода. Но тя излизала на повърхността след цели два часа.

„Къде ходи водата през това време, какви ги върши, никой не знае” – чуди се и се мае гидът ни. И ни вкарва в 150-метровия естествено прокопан тунел, отвеждащ право в т. нар. Бучаща зала. „Това е най-голямата благоустроена за туристите подземна зала в България, вътре може да се побере целият столичен храм-паметник „Св. Александър Невски” – разказва Мичо Солаков.

И добавя,че в подземната река живее пъстърва, която никога не е виждала светлина и е видоизменена. Цялата била покрита с бели петна, а някои по-възрастни и достолепни екземпляри са със закърняло зрение.

_DSC0671 (2)

През това време край входа на пещерата съзирам огромни черни петна. „Тук се е събрала цялата прилепна колония от околностите – това са над 35 хиляди екземпляра, които прекарват зимния си сън в пещерата” – обяснява Мичо Солаков.

Според него няма съмнение, че именно Дяволското гърло е митичното Царство на Хадес. Доказателство за това са изваяните от природата каменни изображения на Орфей и Евредика, както и на цяла плеяда митични герои:

_DSC0680 (2)

„Героите от тази легенда са замръзнали от камък” – разказва Мичо. Разглеждаме вкаменения лодкар Харон, а също и Сизиф, който мъкне тежкия си товар, така, както е описан в легендата, според която „Когато чул песента на Орфей, Сизиф се спрял и се заслушал в музиката”. Пред нас е и кучето Цербер, което пази изхода на подземния свят.

Стигаме и до  т. нар. „Орфеева вода”, където Орфей оплаквал любимата

И както се казва в легендата „А от сълзите му бликна ручей, от който душите на мъртвите утоляваха жаждата си”. Ето го, същият този малък ручей се намира пред нас. Превърнат е в светилище, тук хората са поставили иконки. Всеки пипа водата, мие лицето си, някои отпиват глътка, трети остават монетка и си намислят нещо. “Досега нямаме рекламации за несбъднати желания” – отсича Мичо.

_DSC0663-1 (2)

Още на входа те посреща издялана в камъка дяволска глава, а в Бучащата зала те стряска фигурата на тракийски войн в цял ръст. А за да се измъкнеш от пропасстта, ще трябва да изкачиш стръмна метална стълба с 301 хлъзгави стъпала, които водят нагоре към естествения й вход, покрай буйните води на водопада – преживяване, което не се забравя лесно!

_DSC0721 (2)

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Петропавловският манастир -„Мен не ме докосна меч и робство, ни огън и земетръс“

Veneta Nikolova

Париж ли? Рим ли? Не, Скопие !

Veneta Nikolova

Габарево свети или идилията на едно подбалканско село

Veneta Nikolova