Image default

Непознатата България – Тутракан

 

Тутракан е малък град на края на България, обърнат на север с лице към Дунава и към пустеещи румънски равнини на отсрещния бряг. Туристическите маршрути рядко стигат до него. Може би защото мястото е отдалечено и труднодостъпно, заради лошите пътища.

 

Но откриеш ли го веднъж, ще пожелаеш отново да се завърнеш тук, в една от най-северните и екзотични точки на страната.

Защото екзотиката не е само палми и знойни плажове, а възможност да преживееш необичайни срещи с времето и да се насладиш на различни за твоите географски ширини гледки. Град Тутракан предлага именно това.


Първото нещо, което те грабва, още щом влезеш в Тутракан, е присъствието на реката.

Сребристите й води блещукат на слънцето и ти намигват на всяка крачка, зад всяка къща, зелена площ или кръстовище! Ниско над Дунава прелитат ята птици, гнездящи в близките влажни зони.

 

 

 

Другото, което впечатлява, са красивите сгради, строени с онзи архитектурен замах, типичен по-скоро за западноевропейските дунавски градове, отколкото за тази част на Балканите.

Фасадите на повечето къщи в Тутракан  гледат към просторната крайбрежна алея, оживена по всяко време на деня. 

 

В началото на ХХ век Тутракан се гордеел с видните си интелектуалци и общественици.
Градът имал много печатници, в които излизали голяма част от вестниците и книгите в страната, а с печелившата и за онези времена издателска дейност се занимавала немалка част от населението. Съдбата на повечето тутраканчани обаче била свързана не с четмото и писмото, а… с въдицата и реката.
Господари на дунавската шир” – така османският пътешественик Евлия Челеби, кръстосвал земите ни през XVII век, нарича жителите на речното селище.
В хрониките си той отбелязва, че не само мъжете, но и жените се посвещавали на риболова. Някога Тутракан бил сред водещите риболовни центрове по поречието. На широкия му пристан били закотвени стотици рибарски лодки, а уловената от местните моруна била високо ценена дори във Франция.
За да се запази прясна и да се транспортира до далечни земи, рибата била
осолявана и внимателно увивана в коприва за добиване на хладилен ефект.
 
 
Тутраканчани знаят 1001 начина да ловят риба, да я съхраняват за по-дълго и да приготвят от нея прословутата, неустоимо вкусна тутраканска чорба.
Отбий се в единствения по цялото поречие „Музей на дунавския риболов и лодкостроене” и ще видиш как едно от най-древните човешки занимания е превърнато в истинско изкуство от жителите на малкото речно градче.  А тяхната изобретателност няма край! Даниела Иванова, уредник на музея разказва: „Много интересен е риболовът с устие – подобие на харпун. С него се лови риба нощем. Рибаринът запалва борина със слама на лодката и тази светлина и топлина привлича рибата. Когато тя се издигне към повърхността, той я вижда и я набучва с устието”. 
В музея разглеждаме изложбата с фотоси на чудовищни речни екземпляри, заловени край града. Сред тях е и 400-килограмовата моруна с дължина около пет метра, уловена в края на 30-те години на ХХ век.
Наред с риболова, в Тутракан бурно се развива и лодкарството.
В началото на миналия век на пълни обороти работели десетина лодкарски работилници, а продукцията им завладяла европейските пазари. 
Но гордостта на местните е изобретението на техния съгражданин Петър Чориков. Той конструирал нов модел рибарска лодка, т.нар. „тутраканка”, която пори вълните с необичайна скорост благодарение на перфектната си хидродинамика.
В Тутракан продължават да се произвеждат лодки и до днес в едно от частните предприятия на града.
Лодкарството обаче е далеч по-доходно начинание от риболова – жалват се рибарите в града.
 „Колкото люспи има шаранът, толкова кръпки има по панталона на рибаря” – се казва в една тутраканска поговорка. Колко бедни са били местните хора разбираме, докато се разхождаме в старата рибарска махала. 
Някога накацалите край реката малки къщурки с по две-три скромно обзаведени стаички, едва побирали многобройните рибарски семейства. Днес повечето са изоставени. 

 

Но по европейски проект е започнала реконструкция и възстановка на квартала с цел превръщането му в туристическа атракция. Само че, незнайно защо, на мястото на схлупените бедняшки къщички, растат доста представителни постройки във възрожденски стил, които се разминават с местния колорит.

Хубавото е, че в някои от тях ще има занаятчийски работилници, където ще се демонстрират местни занаяти, като лодкарство, плетене на рибарски мрежи и пр. 
Ще има и туристическо влакче, което ще развежда туристите из рибарската махала и ще стига до градския парк.

Сама по себе си просторната зелена площ, разгърната й речния бряг, е достатъчна причина да посетиш Тутракан, заради екзотичните растения, обособените кътове за отдих, красивите скулптури и най-вече – магнетичната гледка към водната шир. БНР

Материалът е подготвен със съдействието на БААТ по проект„Обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния регион Румъния-България”.
Пътешествия без край. Венета Николова

Други статии

Крайграничните села на Средните Родопи – добре дошли в миналото!

Veneta Nikolova

Родопски каубои посрещат гости в “Дивата ферма”

Veneta Nikolova

Потопената църква на яз. Копринка или последното късче от един изгубен свят

Veneta Nikolova