Image default

Трън – на една ръка разстояние

Има едно място в България, където животът не се е променил съществено през последните 50 години, глобализацията е само далечно ехо, а за развитието на туризма се говори в перспектива. Затова пък попаднеш ли тук, ще останеш изненадан от екзотичните природни гледки, редуващи се от двете страни на тесния автомобилен път. Добре дошли в община Трън.
Град Трън e заобиколен от стари села и планини, които чакат да бъдат открити от хора любопитни и с приключенски дух.

 

 Община Трън – третата по големина в България, е разположена в Краището. Така се нарича крайграничният планински район, който все още не е изследван от туристите. Въпреки че може спокойно да съперничи по природни дадености с някои от най-популярните ни туристически зони.
Когато напускаме столичния град и се отправяме на запад към Краището, оставаме изумени от рязката промяна на пейзажа.
Пред погледа изникват високи  зъбери, чиито заснежени върхове се нижат като броеница на фона на безоблачното небе и долини, нашарени с билки и цветя. В далечината се откроява връх Руй – първенецът на планината със своите 1705 м надморска височина. 
Централният площад на един от най-бедните български градове грее със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради, с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих.
Усещането е за една хармонична градска среда. Дори  църквата „Св. Никола” е прясно боядисана в… „авангардно” розово. Центърът е изцяло обновен и модернизиран със средства от еврофондовете .  Трън посреща туристи в новия си хотел, разположен в централната му част. Има и две къщи за гости, както и две наскоро ремонтирани хижи, предлагащи добри условия.
 
 
Автентичната  работилница за грънци в с. Бусинци.
 Една от местните забележителности е музеят на киселото мляко в село Студен Извор.
Селото е родното място на д-р Стамен Григоров – откривател на прословутата лактобацилус булгарикус – бактерията виновник за заквасването на млякото. Музеят проследява пътя на българското кисело мляко от пасището до търговската мрежа. В него е изложена и първата научна публикация на д-р Григоров за здравословния продукт, отпечатана в далечната 1905 г. на френски език.
Сред трънските  атракции е и село Бусинци, прославило се със своята керамика.
Някога хората тук били изкусни майстори на глината, с която сътворявали красиви и функционални предмети на бита. Именно в такъв бусински керамичен съд в началото на 20 век д-р Стамен Григоров пренася киселото мляко в Женева, за да го подложи на научни изследвания. В музея на керамиката в центъра на селото се запознаваме с великолепни образци от известната бусинска керамична школа. 
 
Характерни за нея са цветовете – предимно зелено, медно и жълто. А орнаментите са най-вече растителни, като житни класове и пр.
В музея са изложени и различни модели стомни, сред които и „дяволската стомна”.
Тя е с 5 гърла, но само едно от тях е функционално. Някога на булките давали да пият от такава стомна и ако налучкали правилната дупка, значи ставали за невести. Зад музея има автентична бусинска къща с характерната пещ за изпичане на съдове.
За паленето й се използвали само сухи дървета, защото ако мокро дърво попадне, цялата продукция се пука и става негодна. В къщата има и две грънчарски колела, както и типични бусински керамични съдове.
 
Ждрелото на р. Ерма 
В Краището се намира приказното ждрело на река Ерма.
Преди години тук бе изградена екопътека, която в момента не е в добро състояние и изисква подходяща туристическа екипировка, за да бъде обходена. По нея се редуват спокойни равни крайречни участъци със стръмни места и страховити, но будещи любопитство скални цепнатини.
Наблизо попадаме на демонстрационен пункт за култивирани билки, където се отглежда разсад на над 20 вида лековити растения, виреещи в района. „Скалите на ждрелото се издигат на 200 м височина и са много атрактивни” – разказва планинският водач Михаил Михов и добавя:
 
„Оттук може да се направи прекрасен маршрут и да се стигне до граничното село Трънска Банкя на самата граница със Сърбия – граничната бразда преминава през една местна къща. Наблизо е и поречието на река Ябланица, където също има много красива екопътека. Тя обаче не е в добро състояние. Предстои да бъдат изградени и атрактивни трансгранични веломаршрути в района.”
 
 Венета Николова .  Пътешествия без край

Други статии

Град Елена е обвеян с носталгия

Veneta Nikolova

Какво знаем за староверците от силистренското село Татарица?

Veneta Nikolova

Средните Родопи са за хора с приключенски дух

Veneta Nikolova