Image default

Ичера е за ценители на старините и на дивата природа

На пръсти се броят населените места у нас, които все още не  са обезличени от масовия туризъм и от неуместното строителство. Ичера е едно от тях. 
Разпръснато след  хребетите на Сливенския Балкан, селото е terra incognita за мнозина. А това може само да радва онези от нас, които търсят уединение сред  уюта на типичните ни старинни селища. 
Тесният автомобилен път лъкатуши сред планинските пушинаци край коритото на р. Луда Камчия. Сетне се промушва през борова горичка и внезапно завива вдясно. И ето ни центъра на Ичера. 

В ранния есенен следобед  Ичера, наброяващо едва 250 постоянни жители, пустее.
Хората са се изпокрили по домовете си, тук-там припкат свободни  козички, наблизо долита екот на майсторски чук. По стръмните сокаци, виещи се нагоре в планината, срещаме семейство англичани с туристически гид в ръце.
След кратък разговор разбираме, че са отседнали в един от тукашните фамилни хотели и възнамеряват да останат за няколко дни. За  Ичера разбрали от техни приятели, които посетили селото миналото лято и  били очаровани от гостоприемството  и запазения дух на селото.  
ДДнешният облик на Ичера е от средата на 19-ти век. Къщите му са целите обковани с плътна хоризонтална обшивка от дъбови дъски.
Впечатление правят големите дървени чардаци и схлупените керемидени покриви.
Липсват характерните за други места в България пищни дърворезби и орнаменти. Затова пък стаите са просторни и разположени така, че слънцето да ги огрява през целия ден.
Защото зимите в Сливенския Балкан са студени. Дори  през лятото вее прохладен ветрец и ще ти се наложи да облечеш връхна дреха. Затова пък въздухът в Ичера е кристален, пропит с дъха на борова гора, диворастящи билки и гъби.  
 
Ичеренските къщи са обковани с хоризонтална обшивка от  дъбови дъски
А Луда Камчия, която къркори наблизо, бъка от риба и от речни раци. Подходящо приготвени, те се превръщат в чудесно мезе за виното, което се лее в тукашните механи.

Освен това домакините ти постоянно ще те изкушават с домашни вкусотии. За закуска ще ти предложат т.нар. „циганички” – мекици. Поднасят се с пудра захар или с балкански медец, местно производство.


Местните се славят със своя специалитет- ичеренската бобена чорба
–  съчетание от свеж вкус на домашно отглеждани зеленчуци и аромата на горски диви треви. Могат да ти предложат да те качат на писана магарешка каручка и те  разведат из селото.
Няма как да не се спреш пред живописната селска църква „Св. Димитър”, построена през  1842 г.  Камбаната й е толкова голяма, че хората разказват как навремето десет души не могли да я вдигнат с въжета и им се притекли още хора на помощ. Препоръчвам  ти да си наемешпланинско колело и да отскочиш до близките селища Котел и Медвен.
Ако не си падаш по планинските излети, можеш да разпускаш 
край местния басейн
Ичера е близо до границите на природен парк „Сините камъни”, включен в европейската екологична мрежа „Натура 2000”.Една от атракциите в него е наблюдението на т.нар. мършоядни птици, като например египетския лешояд.
Преди време  природозащитници изградили специална площадка за наблюдение на този застрашен вид . В околностите  ще зърнеш и представители на друг застрашени видове. Като например колонията скални орли, които обитават скалистите ниши на природния парк.
Легендата разказва, че в миналото, когато още сме се разпростирали на три морета,  Симеон Велики /893-927 г./ обичал да посещава този райски кът заедно с придворните си, за да ловува и да се наслаждава на красотите на Балкана.
Не случайно и до днес село Ичера е известно като „Царската одая”. Решиш ли да отседнеш тук,  и ти ще се почувстваш като VIP персона. В хотелчетата на Ичера ще те посрещнат по царски. А непокътнатата природа на планината ще радва очите и душата ти – привилегия само на онези, които имат сетива за красивото и непреходното.

Венета Николова.  Пътешествия без край

Други статии

I’m in love with my car !

Veneta Nikolova

Една легенда се завръща – Вършец

Veneta Nikolova

Велико Търново е шампион по туризъм ГАЛЕРИЯ

Veneta Nikolova