Image default

Изгубени във времето – село Долен

Докато се скиташ безцелно по прашните улички на село Долен, се чувстваш като пришелец от друго време.  Изгубеното в Западните Родопи село като по чудо е съхранило почти непроменен облика си отпреди повече от 200 години.  
 
 

 Разгледай фотогалерия от село Долен ТУК

Изградени изцяло от камък и дърво, изоставени и рушащи се, къщите му нашепват спомена за отминали времена, когато селото е просперирало, а улиците му били огласявани от детска глъч.
 
Тесен път лъкатуши нагоре по гънките на планината.
Той отвежда пътешественика право в центъра на забравеното от времето селище, обявено за архитектурен резерват.
В старата махала на  Долен няма и помен от асфалтирани улици, хотели, ресторанти.  Няма да откриеш  дори магазин за хранителни стоки. А и за какво са ти тези “екстри”!  Нали идеята е да се откъснеш от битието ти на стресиран градски жител ? В това кътче на планината, подминато, поне засега от инвеститори и строители,  времето тече със своя собствен, забавен ритъм.   
През 1460 г. близо 60 години след падането на България под турско робство, няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата и непроходима част на планината. Тук те  полагат основите на Долен. 
 
 По това време населението се препитавало с животновъдство и търговия.
По ливадите в околностите пасяли около 40 хиляди овце и 15 хиляди говеда, разказват не без гордост местните.  
През зимата жените тъчали дебели родопски халища, изпъстрени с мотиви и краски от красивата родопска природа, а напролет мъжете обикаляли из цялата турска империя и ги продавали.
В Долен имало и примитивни фабрики за тъкане на гайтани, които също били много търсени на пазара. Така постепенно селото се замогнало и хората започнали да изграждат красиви къщи от камък и дърво, които и днес впечатляват с хармоничните си пропорции. 
Първото нещо, което привлича вниманието, са тиклените покриви.
Те са майсторски наредени като рибени люспикоито обхващат като пипала цялата къща. По този начин те я  държат, образно казано, в ръцете си, за да не се събаряИнтересни са комините. Едните са кръгли и скосени отгоре като кардиналски шапки, другите са четвъртити и се разширяват в горната си част подобно на царска корона.
 
 
На долния етаж на къщите били разположени оборите, или т. нар. подник за добитъка. Дървена стълба отвежда до първия етаж. Там са стаите за спане, които не са били със специална изолация.
Хората се отоплявали с огнища. Те не са имали легла, а са спали направо на земята, застлана с дебели халища с които се завивали. От дишането на добитъка в обора на долния етаж, топлият въздух се изкачвал нагоре, затопляйки допълнително спалните помещения.
Някои от къщите на село Долен все още са обзаведени по старому.
В тях ще видиш софрата, на която се хранело семейството, чакръка, на който са прели жените, станът, на който са тъкали килимите...
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 В долния край на селото до наши дни е оцеляла къща на повече от 350 г.

Вътре са запазени старите долапи, огнището от старовремски тип, полиците на стените, на които са подреждали чниите. Прави впечатление, че почти всички стари къщи  в  селото са с дървени тавани от чам, а по някои от тях има дърворезбовани слънца.

 Когато в средата на XVII век хората от село Долен решават да си построят църква, местният чорбаджия дядо Коста прибягва до една хитрост. За да издейства разрешение за строеж от кмета на селото, който бил турчин, той заровил иконата на Св. Николай в една ливада насред селото.
Изчакал да мине известно време, след което отишъл при кмета и му казал, че имал пророчески сънища. В тях някаква “външна сила” не му давала мира и настоявала, че в средата на селото е заровен знак от Всевишния. 
 
 След поредица от срещи дядо Коста успял да убеди кмета да му позволи да копае там. Така иконата излязла наяве и хората от Долен най-сетне получили разрешение да изградят църква. Но по каноните на султанската империя тя трябвало да бъде вкопана в земята, за да не е по-висока от джамията в селото. Доленци запретнали ръкави и издигнали великолепен християнски храм.
Така през 1837 г. завършва строежът на църквата “Св. Никола”.
Тя е  богато изографисана. А дърворезбите й са дело на майстори от прочутата дебърска школа.
Вътре има икони на майстори от цялата страна , включително и на гръцки автори. Изложени са и хоругви, подарени от доленци, които били на поклонение на Божи гроб в Йерусалим. По стените в лявата й част са изобразени лицата на ктиторите, които били все местни хора.
Църквата на село Долен е трикорабна, имала е и женско отделение. А в средата й е разположена плоча метър на метър с изображение на двуглав орел, който представлялава руския герб. Така доленци са изразили тайната си надежда, че един ден Русия ще ги освободи от Османско владичество.
 Днес недокоснатото от съвременността селце привлича любители на старините.
Обичайна гледка са натоварените с тютюн магарешки каручки и връщащи се от паша стада. Но въпреки че е откъснато от цивилизацията  Долен разполага с две – три фамилни хотелчета
Отстрани обаче те с нищо не се отличават от останалите. Така че си струва да прекараш няколко дни в откъснатото от цивилизацията и човешката суета селце, за да се потопиш в старината му атмосфера, да вдишваш кристален въздух и да се скиташ сред баирите на Родопите, далеч от смога и хаоса на големия град. 
 
 Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

Непознатата България – Тутракан

Veneta Nikolova

Потопената църква на язовир Жребчево

Veneta Nikolova

Най–горещият гейзер в Европа извира в центъра на Сапарева баня

Veneta Nikolova