Image default

Ритлите – където природа и археология си подават ръка

Като на филмова лента една след друга се редят красивите гледки по шосето, което криволичи през Искърския пролом.  Най-живописна е природата в района на село Лютиброд с внушителните скални драперии, наподобяващи ритли на каруца.

На левия бряг на реката, сред потъналите в зеленина склонове, се открояват 4 варовикови стени, известни като Ритлите. На  места те се извисяват до 80 метра над водата. Напролет тези удивителни природни грамади обрастват в гъста мрежа от храсталаци и трънаци, затруднявайки достъпа до руините на някогашен крепостен град.

За природата:

Кликнете върху снимка по-долу, за да влезете в галерия

Предполага се, че някога в района се простирали водите на топло море. Постепенно на дъното му се утаявали един върху друг варовикови и пясъчни пластове, като блатове на торта. Но преди около 40 млн. години, когато започнало формирането на Стара планина, тези пластове силно се огънали и счупили, като заели почти вертикално положение. Ритли откриваме и на отсрещния десен бряг на Искър, но там те са далеч по-малки по размери и неразпознаваеми. Въпросните скални стени очертават северните граници на същинската старопланинска част на Искърския пролом. Разположени са на 96 км. от София и са идеална дестинация за еднодневно бягство сред природата!

За археологията :

Въпреки, че т.нар. „археологически ансамбъл“ на „Ритлите“ е обявен за културен паметник от национално значение, никой не го стопанисва или съхранява . За мен е непонятно как такова богато на археологически следи място не е проучвано обстойно, а е захвърлено на произвола на времето и метеорологията

Какво знаем за следите от миналото на Ритлите ?

Ритлите били използвани още от римляните като естествени укрепления срещу нашествениците в дефилето. А вероятно са служили и на древните траки за същите цели. През  V век близо до източната стена на Ритлите, е построена ранно-християнска базилика, чийто следи се губят сред обраслите с трънаци чукари. През средновековието естествените стени отново влезли в употреба. Този път като укрепления на цял един град, наречен Коринтград или „Коритен град“ /може би от думата „корито“, защото е бил затворен между скалните стени …  или ?/.

От Коритенград са открити следи от крепостни стени с дебелина около 2,80 м. , както и очертанията на основите на сгради. Археолозите попадат на фрагменти от керамични съдове. В района са намерени останки от четири църкви от различни периоди. Най-запазена е  “Св. Георги” от X – XII век. Според местно предание някога тук имало голяма желязна врата, която блокирала подстъпите към крепостния град и правила превземането му почти невъзможно! В турските  документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век Коритенград  изчезва, а част от жителите му се разселват в различни посоки и основат днешното село Лютиброд

За село Лютиброд :

Къщите на Лютиброд са накацали по  склоновете на дефилето, а решите ли да се разходите по селските улички пред вас ще се разгърне чудна гледка към отсрещния бряг и потъналите в зеленина Ритли. Селото се казва Лютиброд, защото в тази си част водите на Искъра са пълноводни и буйни и в миналото редовно вземали жертви. Оттам и името люти /лош , опасен/ брод. Насладете се на чистия въздух, старинните къщи и запазения дух на селото.  До Освобождението то се казвало  Гечидкьой /в буквален превод от турски: Бродно село/. Поради близостта му до Черепишкия манастир Лютиброд  няма своя църква.  Народът отбелязвал кръщенетата, венчавките и големите християнски празници в църквата на манастира. Иначе в най-високата част на Лютиброд има оброчище, където хората се молели за дъжд и колел курбан.

Маркирана пътека от село Лютиброд отвежда до хижа Околчица и лобното място на Христо Ботев. Маршрутът се преминава за 3 часа и разкрива великолепни гледки към Балкана.

 За историческата местност Рашов дол

Намира се на половин час пеш западно от Ритлите. Тук през 1876 г. турците убиват 10 четници от Ботевата чета, оцелели след боя във Врачанския Балкан. Местните разказват как отсечените им глави били набучени на колове и разнасяни  из околните села за назидание на размирното население.  Днес костите на загиналите се съхраняват в малка гробница в местността. А на 500 метра откриваме  възпоменателна табела, която завършва с думите „Тук, край с. Лютиброд е финалът на хайдутството, Априлското въстание и Ботевата чета. Българийо, сведи глава в почит. Пътеката е свята“

Не само пътеката, а цялата местност около Ритлите  е свята, пропита с история, легенди и неописуема красота !

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Free Sofia Tour или как да опознаеш столицата за два часа

Veneta Nikolova

БДЖ емоции с теснолинейката Септември – Добринище

Veneta Nikolova

Трън – на една ръка разстояние

Veneta Nikolova