Image default

Добре дошли в града на мъртвите – базиликата “Св. София”

 Докато се движим забързано по жълтите паветата на София рядко се замисляме, че под краката ни, само на няколко метра под централните столични булеварди и площади, съществува един друг, непознат град, потънал в мрак и забвение, безразличен към човешката суета и страстите, които бушуват на повърхността.
 
 Това е древна Сердика – един от най-значимите градове в пределите на Римската империя. Император Константин Велики често възкликвал „Сердика е моят Рим” и се колебаел дали да не го превърне в столица на обширните си владения.
Основан в средата на І век, градът преживява своя възход при управлението на Константин Велики през ІV век, но и своята разруха и падение в един по-късен период. За превратната му история свидетелстват останки от жилищни и административни сгради, от широки площади и раннохристиянски църкви. Някои от тях са експонирани в централната част на София и не спират да будят удивлението на многобройните гости на столицата.

 



В подземието на базиликата „Св. София” пък е разкрит и част от източния некропол на древна Сердика.

Находките са консервирани и обособени в подземен музей, превърнал се в една от най-посещаваните забележителности на столицата.

 Музеят се разстила на 600 кв. м и е на три нива в зависимост от датировката на разкритите обекти. Входът му е от базиликата “Света София”. Стълби от армирано стъкло отвеждат в този своебразен град на мъртвите, където цари тишина и безвремие. Тук вечността се спотайва зад всеки зид, наднича зад гробници и някогашни абсиди и навява мисли за неумолимия ход на времето и краткотрайността на човешкия живот.
 
 Експонираните до момента гробищни съоръжения, около петдесет на брой, датират от ІІІ до V век и са различни по тип и градеж. Докато се разхождаме край каменните саркофази, зиданите гробници с покритие от каменни плочи или тези с полуцилиндричен свод, придобиваме, макар и бегла представа за погребалните ритуали и вярванията на нашите предци.

 Но кои са били погребвани тук?

 „Предимно богати хора, със съответната икономическа, финансова и политико-религиозна сила – обяснява археологът Юниан Мешеков от Музея за история на София. – Самите съоръжения говорят, че са стрували много пари и не всеки е можел да си ги позволи. Става дума най-вече за големите фамилни гробници с полуцилиндрично засводяване.
Но за разлика от езическата епоха, когато до покойниците се поставяли гробни дарове, в християнската епоха ритуалът забранява тази практика, като покойникът се погребва предимно с личните вещи, в някои случаи златоткани. Археолозите са намирали следи от златни нишки, от лични вещи като накити, пръстени, гривни и дори монети.
 
 Приятна изненада са холограмите на откритите три златни пръстена
от една по-късна епоха – XII-XIV век, използвани за поставяне на печати с червен восък върху важни документи. Заедно с тях са представени и холограмите на намерените в некропола мощехранителници.
„Виждате ли тази дупка горе? Това е набег на иманяри! Почти всички гробници са били ограбени още в древността“ – обяснява Юниан Мешеков. Намерените останки от раннохристиянска църква-мартирион с великолепна подова мозайка, потвърждават предположението на археолозите, че тук са съхранявани мощи на светец. Това обяснява и желанието на по-заможните и силните на деня да бъдат погребвани именно в тази част на некропола.
 
В подземния музей могат да се разгледат руините от три раннохристиянски църкви.

Най-старата е от началото на ІV век. По това време християнството вече се приема като абсолютно официална религия в рамките на Римската империя. Втората църква представлява трикорабна базилика и датира от по-късен етап – края на ІV век. От нея са съхранени малка част от зидовете и ъглови части от два от корабите. Храмът обаче е бил разрушен от поредното варварско нашествие в тази част на Балканите.

 Третата църква е от началото на V век. Била е застлана цялата с многоцветна подова мозайка, изпълнена с геометрични и растителни мотиви. Вероятно обаче храмът е бил унищожен при голямото хунско нашествие в средата на V век. Предполага се, че настоящата трикорабна базилика „Св. София”, която е дала името на днешната ни столица, е изградена в края на V, началото на VІ век.
Една от най-интересните находки е на 20-на метра от базиликата „Св. София”. Тук археолозите попадат на гробница с изящни пъстри стенописи с кръстове и розети. “Това е единственото в рамките на България гробно съоръжение от раннохристиянския период, на което е упоменато името на покойника” – твърди Юниан Мешеков. Надпис на латински, който означава „Хонорий, раб Божий” свидетелства за името на човека, положен в нея. Вероятно става дума за висш духовник на Сердика, живял през Vв.
 На разположение на посетителите са мултимедийните екрани, по които текат кратки филмчета за историята на града и информационните табла. С няколко изключения, засега могат да се разгледат само макети на откритите мозайки, които се реставрират.  Но скоро подът на хилядолетните църкви ще грейне с възстановените си многоцветни геометрични фигури, по които някога са стъпвали предците ни.
Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

1964 като „1984“ – България през соца в комикси на Робърт Кръмб VIDEO

Veneta Nikolova

Рисунки на 8 хиляди години красят стените на Магурата

Veneta Nikolova

Чинията на Бузлуджа – едно от най-красивите изоставени места в света

Veneta Nikolova