Image default

Ананкус от с. Дорково или да съживиш изгубения свят

Изгубеният свят на мастодонтите възкръсва, но не в поредната холивудска продукция, а в Родопите край село Дорково.  С малко повече фантазия можете да изживеете своебразна „телепортация“ в епохата на късния Плиоцен. Атракцията се предлага недалеч от Велинград, където беше изграден уникален за тази част на Европа музей – Плиоцен парк.

За разлика от научно – фантастичния трилър „Джурасик парк”, който пресъздава Юрския период от преди 200 милиона години, светът, който оживявя край село Дорково е по-млад – едва на 5 млн. години.

DSC_0462 (2)

Оттогава датират находките, открити в праисторическото гробище в близост до селището. В залата на музея ме посреща гигантският Ананкус анвернензис.

Скулптурата в реален размер на мастодонта от епохата на Плиоцена е като жива.

Разклеждам огромните бивни, застрашително насочени към мен, симпатичния „маникюр“ на едрите стъпала, щръкналите косми на темето и … гъстите, необичайно дълги мигли, придаващи добродушно изражение на праисторическото същество .

DSC_0487 (2)

„Да, точно такива са били представителите на тези растителноядни бозайници, тежащи между 8-10 тона“ – уверява ме Милан Пейчинов, екскурзовод в музея и добавя: „Скулптурата е висока цели 4,50 м. и е с дължина над 5 м..”

Възстановена е по най-голямата кост, открита  в нашето находище – подбедрена кост. И по нея учените установили, че е на 3,6 млн. години и че е от мъжки екземпляр на този вид. Самата скулптура е направена от гипс, стереопор и пластмаса, а космите на главата и опашката са от конски косми, за да е по-реално.

DSC_0075 (2)

През 80-те години на миналия век в Дорково пристига първата експедиция от български и френски учени

Те са водени от световноизвестния палеонтолог Ерве Тома – зам. директор на „Колеж дьо Франс”. На не повече от 60 см под земята те се натъкват на поразителни находки. Пред смаяните им погледи изникват останки на отдавна заличени от историята животни. Техните  огромни бивни, кътници и части от скелети лежали необезпокоени от хилядолетията под хорските ниви. Неслучайно местността се нарича „Кокалите”!

DSC_0472 (2)

Жителите на съседните села са свикнали да вадят странни животински кости, докато обработват земята си. Българо-френската експедиция проучва района в продължение на 3 години и стига до извода, че това е най-богатото палеонтологическо находище от късния Плиоцен в цяла Европа.

Находките край Дорково са натоварени на 2 камиона и изпратени във Франция, за да бъдат реставрирани и консервирани.

DSC_0477 (2)

Впроследствие малка част от тях са върнати обратно у нас. В района са намерени кости от над 30 вида праисторически животни. Останките от мастодонти, древни видове маймуни, лъвове, саблезъби тигри, мечки, трипръсти коне хипариони и други съвременници на Плиоцена, допълват представите ни за епохата, когато на Земята се появяват и първите хоминиди – австралопитеките. По това време климатът в тази част на Стария континент не е бил умерено континентален, както сега, а субтропичен.

Мястото край днешно Дорково е било разлив на река – сегашната р. Мътница

По време на сухите периоди тя е пресъхвала, а по време на дъждовете имала много големи разливи. През един от тези сухи периоди повечето от животните измрели, а когато реката потекла отново, силното течение отнесло останките им в един от ръкавите на реката и там костите останали запечатани между 3 слоя глина, образувайки праисторическо гробище.

DSC_0495 (2)

„ Диорамата в музея ни пресъздава субтропичната среда на древните животни и е правена по поръчка в Чикаго  “- не скрива гордостта си Милан Пейчинов.

Специална озвучителн техника възпроизвежда звуците на дивите зверове, населявали тази част на света преди милиони години. Самата сграда на музея пък била проектирана с идеята да наподобява древен пчелен кошер.

DSC_0457

Интересът към необичайната сбирка е голям по всяко време. В селото се отбиват най-вече гости от съседния Велинград. Идват и чужденци, но  и хора отдалеч, за да се срещнат очи в очи с прословутия Ананкус от Дорково.  Местните пък са доволни, защото покрай музея, селото им грейна на туристическата карта на България.

Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

„Звук и светлина” в Търново навърши 30 години

Veneta Nikolova

Жената или колата?

Veneta Nikolova

“Кабиюк” е царството на конете

Veneta Nikolova