Image default

Българите познавали ракията още през XIV век

Българите пиели ракия много преди тя да се появи на трапезата на други европейски народи. Това твърдение на учените произтича от находка в старопрестолния град Велико Търново. По време на разкопки на хълма Трапезица, осеян с останки от Средновековието, археологът Константин Тотев попада на фрагмент на съд от XIV век, върху който разчита надпис, съдържащ думичката „ракиня”. 
 
Няма съмнение, че става дума за традиционната за Балканите алкохолна напитка ракия.  У нас тя е на особена почит. Любопитното обаче е, че откритият надпис е сред най-старите свидетелства за употребата й въобще, твърдят учените.
 
© Снимка: bnt.bg
„Аз пих на празника … ракиня”
Този графит на старобългарски върху керамична купа от XIV век е на път да преобрази представите ни за пътя на огнената вода през вековете.
Много вероятно е болярите ни да са пиели ракия 200 години преди напитката да стане популярна в Европа.
Още в древността хората са познавали дестилацията. Предполага се, че този вид алкохол е измислен от арабите, а думата „ракия”, идва от арабската „арак”. Но характерен за арабската напитка и нейните деривати по света е анасоновият й вкус, за разлика от нашенската, приготвяна от грозде, сливи и др. плодове. Ракията, в различните й разновидности, е разпространена в повечето Балкански страни, където се „подвизава” с наименования като „раки”, „ракъ”, „рачиу” и пр.
Предполага се, че омайното питие е пренесено в България по време на чумните епидемии през Средновековието
Първоначално се е използвало като лек срещу болестта. Но нашите предци оценили и незаменимите му вкусови качества. Както и свойството бързо да повишава градуса на настроението. Затова ракията придобива широка популярност, превръщайки се в неотменна част от местния бит и фолклор.
В наши дни алкохолният еликсир присъства с повод и без повод на трапезата ни. Но в това няма нищо случайно. Съдейки по находката на хълма Трапезица ние сме сред първите на континента, опознали и оценили по достойнство сладостта на тази напитка!
„На въпросния съд с необичайния надпис попаднахме докато проучвахме некропол на църква от ХІV век ” – каза проф. Константин Тотев, който ръководи разкопките в северния участък на крепостта Трапезица.
 
© Снимка: Венета Николова
Изглед към историческия хълм Трапезица във Велико Търново, където бе открита находката.
Става дума за част от малка купичка, или чаша, изпълнена в прочутата „сграфито” техника
Тя била практикувана от търновските грънчари. Тази техника отличава съдовете с характерна художествена украса, с изображения на растения, на хора, животни и пр. Но най-любопитното е, че допълнително, след като съдът вече е влязъл в употреба, върху него е бил издраскан текстът „Аз пих на празника… ракиня”.
Не е ясно обаче за кой празник става дума. Но подобни надписи са характерни за различни метални съдове, сервизи, които в миналото са били надписвани от притежателите им.
За пръв път обаче попадаме на надпис, при това толкова стар, съдържащ думата „ракия”. Предполагаме, че притежателят му е бил гражданин, или военен, погребан в некропола, на юг от тази много голяма църква, която в момента разкриваме.”
 
 Но има и други сведения за употреба на ракия по нашите земи, според покойния  Божидар Димитров 
Едно от тях датира от 1372 г. Става дума за доклад на турския пълководец Лала Шахин до главнокомандването на Османската империя. В него  българските войници са описани, като „едри, мустакати и на вид добре калени на боеве, само че навикнали да употребяват вино и ракия, с една дума – хора веселяци”. Историята и археологията ще бъдат сред основните козове на България в преговорите с ЕК ракията да бъде най-после призната за традиционна българска напитка.
Ценителите на питието у нас нямат търпение то да бъде патентовано в Брюксел като чисто нашенски продукт. Само така акцизната ставка върху него ще падне с 50%, което пък ще намали крайната му цена.
Проблемът е, че и други Балкански страни претендират за права върху ракията.
За нашенските любители на „водата на живота” обаче две мнения няма – ракията си е чисто българско изобретение, което по вкусови качества засенчва всички останали нейни разновидности по света. Достатъчно е човек да отпие поне една огнена глътка от някоя нашенска домашна грозданка или сливовица, за да се убеди в това!  БНР

Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

“Кабиюк” е царството на конете

Veneta Nikolova

Копиловският манастир и корабът на Спасението VIDEO

Veneta Nikolova

Ковачевица – каменна приказка на 500 години

Veneta Nikolova