Image default

Мегалити , менхири, долмени , змейови дупки …

 Според някои това са светилища на езически богове, според други – древни астрономически обсерватории, трети са убедени, че става дума за гробищни съоръжения
 

Нашите земи са осеяни с тях !  Мегалити, долмени, кромлеци , менхири , змейови дупкии пр.. Тези свидетелства за древни култури  привличат интереса на изследователи и на пътешественици.  
Може и да не ги забележиш, докато се разхождаш из гората или полето, но тези древни структури, неподвластни на времето, обвеяни от ветрове и легенди, са там от хиляди години.
В България са картотекирани стотици подобни конструкции. Но се предполага, че броят им е значително по-голям.
© Снимка: Любомир Цонев
Менхири до Плиска

 

 

Никой не знае почти нищо за тях. Забитите в земята монолитни скални блокове, групирани или сглобявани в странни съоръжения, са били изграждани от предците ни в продължение на близо четири хилядолетия.

Подобни грамади, подредени от човешка ръка, има само в Европа и Азия
Най-старите са от ІV хилядолетие преди Хр. и се намират в Северозападна Европа. Нашите мегалити са „по-млади” – изграждани са между XII и V век пр. Хр. Затова пък са със сравнително по-сложни конструкции.
 
Да си спомним симпатичния комикс герой Астерикс и верният му другар Обеликс, който мъкне навсякъде любимия си менхир, представляващ грубо издялкан каменен блок.

В действителност менхирите са непоклатимо забити в земята хилядолетни камъни. Понякога са по-високи от човешки бой, друг път групирани един до друг.

У нас се срещат и стотици долмени – съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на някаква скална опора. Получава се нещо като къщичка, понякога с 2 или 3 помещения.
„Ние не знаем кой ги е създал! Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци”
– твърди Любомир Цонев от БАН. От години българският учен изследва загадъчните паметници. 
В Североизточна България са разпръснати развалините на Плиска – първата българска столица, основана през VII век. А в околностите й попадаме на а стотици великолепни менхири, подобни на тези във Франция или Белгия, които са много добре запазени.
 
 
© Снимка: Любомир Цонев
Кромлех в Родопите (с. Долни Главанак)
“Никой не може да каже за какво са направени, но загадката е пред очите ви – казваЛюбомир Цонев. – Някои са метър и нещо, други са над човешки бой и стърчат забити в
полята. Менхирите могат да са забити и в окръжност. Тогава ги наричаме кромлех  “.
Стоунхендж има елементи на кромлех. В България се оказа, че има две такива конструкции
Едната е открита в Източните Родопи край село Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда. Това по принцип е чудесно туристическо направление. Всичко е организирано много добре, има паркинг, информационно табло. В района има около 15 такива скални отломъка, забити в кръг с диаметър 8 метра.
 
© Снимка: Любомир Цонев
Долмен в Странджа (с. Граничар)
Другият кромлех по нашите земи е бил открит от покойния археолог д-р Георги Китов в района на село Старосел, недалеч от Четиньова могила. На 30-ина километра от тракийския храм от края на V и IV век пр. Хр., се намира село Старо Железаре. В южния му край, на една много равна ливада през 2002 г. екипът на д-р Китов разкопава тракийска могила и попада на втория кромлех по нашите земи. Представлява около 20-ина камъка с различна височина, подредени в окръжност.
“Странното е, че никъде по света тези конструкции не са били заравяни по този начин. Но траките, като едно по-късно население, са обичали да покриват с могили всичко, правили са дори фалшиви могили. Покрили са го и него!”- разказва Любомир Цонев.
 
 
Мегалитните паметници изобилстват в планините Странджа и Сакар в Югоизточна България
Вековните им гори са осеяни с долмени. Интересното е, че някои от тези мегалитни структури са ориентирани към старинни върхове, увенчани от древно светилище. В миналото хората от Сакар са вярвали, че хилядолетните камъни са обитавани от духове, а нощем от тях излизал огън.
 
 

Край село Хлябово, близо до Тополовград, са най-големите и запазени долмени в Българи.  Местните хора наричат тези обекти „хамбарчета”, или „змейови къщи”. Това са структури, които имитират къщичка. Създадени са от огромни монолитни плочи.
Понякога най-простите имат само една камера – 4 стени и капак, има и по-сложни с повече „помещения”. Ако става въпрос за най-големите, красиви и представителни, те са около десет на брой. Има и с по-малък размер – около 20-30, а най-малките – по-ниски от човешки ръст, са т.нар. долменни могилки.
Някога  цялата Сакар планина е била гола и тези “къщички” са били лесно разпознаваеми
Но в наши дни, след залесяването на района, тези обекти са трудно различими сред гъстата растителност. В централната част на Странджа край селата Граничар, Кирово, Горно и Долно Ябълково има чудесни долмени. Както и в местността Маслен нос край Приморско, близо до скалното светилище Бегликташ.
 
Венета Николова . Пътешествия без край
 
 

Други статии

За селищната могила „Юнаците” и най-ранната европейска цивилизация

Veneta Nikolova

Ковачевица – каменна приказка на 500 години

Veneta Nikolova

Копиловският манастир и корабът на Спасението VIDEO

Veneta Nikolova