Image default

Спомени от Народната Република или назад към соца

 Можем ли да се пренесем без капчица носталгия назад в безгрижното ни детство или младост и да се опитаме да изградим 100-процентова обективна представа за времената, в които сме живели? Отговорът е: Не, разбира се, че това не е възможно!

 Още повече когато става дума за поколенията българи, израснали в ерата на „зрелия социализъм“, белязан от недомлъвки и… откровени заблуди. Тогава как да си обясним дързостта на двама млади българи, които без много да му мислят, се гмурват в мътните води на недалечното ни минало, за да изследват дълбините му и да извадят наяве уникални бисери от времето на соца.

Сайтът „Спомени от Народната Република“ предизвика истински фурор в социалните мрежи, а авторите му Милен Данов и Стоян Гълъбов признават, че не са очаквали такъв успех.

Стане ли дума за социалистическото ни минало, страстите се нажежават.

Едва ли има друг отрязък от историята ни, който да предизвиква толкова ожесточени спорове и крайни заключения. Защо ли?

„ Защото все още не сме преосмислили тези времена, за разлика от останалите бивши социалистически държави“

– убеден е 30-годишният Милен Данов, един от авторите на сайта. И добавя, че се опитва да е максимално обективен и безпристрастен, когато публикува статии и снимки от този период. 

Социализмът обаче отстои на светлинни години назад във времето, а не на някакви си 25, в представите на повечето му връстници. Заради непростими пропуски в образователната ни система, новото поколение не знае  почти нищо за 45-те години тоталитарен режим, белязали миналото, а и настоящето ни. Затова младите следят и споделят в мрежата статиите, публикувани в сайта „Спомени от Народната Република“.
Но и по-възрастното поколение влиза в портала и не пропуска да остави свои коментари, кой от кой по-краен и емоционален, под всяка статия.
Като цяло обаче преобладава доброто настроение и духовитото намигване към „славните“ години на социализма

„Човек може да види ученически снимки от времето, когато децата са били  разпределени в пионерска и комсомолска организация. Може да види снимки от партийни конгреси, от това как са изглеждали нашите градове, заводите… Общо взето – една много по-различна България от днешната“ – казва Милен.
 
 
Как да не се усмихнеш с умиление, докато разглеждаш кадри от 70-те на все още незастроеното ни Черноморие. Или четейки статиите, посветени на щастливото социалистическо детство „пред блока, в махалата или на село“ . В истински хит  се превърна последната публикация озаглавена „Топ 10 на соц свалячите“. 
„Не, това не е носталгичен сайт“ – изпреварва въпросът ми 32- годишният  Стоян Гълъбов и обяснява:

„Изкушавахме се няколко пъти в него да наречем нашите читатели носталгици.

 

Но всъщност носталгията съдържа някакъв позитивен спомен.  Може да изпитваш носталгия към нещо, което е било хубаво. Но по-голяма част от нашите читатели не свързват соца с хубави спомени.

Затова определено не мога да нарека сайта носталгичен. Той предизвиква бурни коментари, той е по-скоро дискусионен, но не задължително за носталгични спомени и чувства.“

И наистина, няма как публикуваните разкази и свидетелства за гонения по политически причини, концлагери и разстрели да предизвикат разнежени усмивки и носталгични реминисценции.

Едва ли ще ни разнежат и спомените за празните магазини, цензурата и висенето пред консулския отдел на МВР за „изходни“ визи.

Част от обществото ни обаче отправя разчувстван поглед назад към времената на „зрелия социализъм“, когато народът е почивал всяко лято на море, имал е осигурена работа, лекувал се е безплатно, а децата са получавали нелошо образование в кварталното или селското училище.
Защо носталгията към соца преобладава, при това не само сред възрастните, но и сред млади хора, които само са чували за “славните” години на соца?
 

„И аз си задавам този въпрос – отговаря Милен Данев.  Според него лошото е, че при нас преходът беше доста по-различен от останалите бивши социалистически държави.

И оттам някак си хората са имали по-големи очаквания през 90-те години. Нещата не се получиха така, както те ги мислеха. Затова се връщат назад в спомените си.“


Миналото е пъзел, като счупено огледало – опиташ ли се да събереш парчетата, няма как да не се порежеш.
Отражението ти в него се променя, а с него се променяш и ти – се казва в една поговорка. Може би затова българите изпитваме постоянна потребност да се връщаме назад, да сглобяваме разпилените отломки на миналото. И да се взираме в отражението си, в търсене на обяснения за нерадостното  настояще.
 

Снимки: http://www.socbg.com/

Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

Старосел приканва гостите си да поемат по стъпките на древните одриси

Veneta Nikolova

Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното

Veneta Nikolova

Кремиковският манастир или глътка духовност на хвърлей от София

Veneta Nikolova