Image default

Легендарният Кабиле – градът на Кибела, Спарток и най-ранните християни

01

Предполага се, че Кабиле носи името на тракийската богиня – майка Кибела,  изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх“.  Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория, възниква едно от най-големите търговски и културни средища в пределите на някогашна Тракия.

DSC_0704 (3)

Кабиле – така се казва единственият у нас изцяло проучен тракийски град, чийто следи са разпръснати край днешния Ямбол.

В наши дни част от останките му са възстановени и консервирани, а откритите в района артефакти красят витрините на модерната музейна сбирка, изградена по европроект край археологическия резерват.

09

На територията на древния Кабиле няма построен съвременен град, а това определено улеснява археологическите проучвания, както и консервацията му. Животът тук не е спирал да тече повече от хилядолетие.

Предполага се, че основите на Кабиле са поставени към края на 2 хил. пр. Хр.

С течение на вековете селището се разраснало, появили се дебелите крепостни стени и отбранителните кули, жилищните сгради, улиците, храмовете.

02

През 341 г. пр. Хр. Александър Македонски завладява града. Но след разпадането на могъщата му империя,  Кабиле  отново влиза във владение на тракийското племе одриси и става резиденция на царете Спарток, а по-късно и на Скосток.

Към края на 3-ти началото на 2 –ри век пр. Хр. Кабиле е един от най-проспериращите градове в тази част на Европа, наброяващ 7000 жители. Археолозите се натъкват на следи от храм на богинята Артемида, смятана за покровителка на местното население, която всъщност е наследничка на богинята-майка Кибела.

04

Открити са следи на олтар на Аполон, на жилищни и търговски сгради, на голям градски площад, на склад за зърно /хореум/. „Съдейки по откритите артефакти, тук са живеели много заможни хора„ – твърди Стефан Бакърджиев – директор на регионалния Исторически музей в Ямбол.

03

Изящно изработената посуда, пищните накити, стъклените лакримарии от Египет /съдове за събиране на сълзите по време на погребенията/, множеството амфори с печати от далечни земи говорят за едно заможно население, което било отворено към света и външните влияния.

Кабиле си имал и собствен монетен двор, където се сечели бронзови и сребърни монети с неизменното изображение на Артемида.

По-късно, през римската епоха,Кабиле се превръща в един от най-големите военни лагери в провинция Тракия.

„Тук са открити и проучени общо 15 архитуктерни обекта. Сред тях са части от тракийски крепостни стени с отбранителни кули, две римски терми, две големи двуетажни казарми, цял един късноантичен квартал, раннохристиянски храмове и пр.“- нарежда Стефан Бакърджиев. Някои от тези постройки са реставрирани, консервирани и достъпни за туристите. И още:

08Кабиле е един от най- големите раннохристиянски центрове на територията на днешните български земи. А базиликата от 4 век е може би най-голямата като площ у нас. Според историческите извори Северус- епископът на Кабиле, участва във Втория вселенски събор в Сердика през 342 г..

Кабиле се утвърждава като един от големите епископски раннохристиянски центрове. Не случайно тук имаме два раннохристиянски храма. Част от мозайките на единия са изложени в музея. А другият е с баптистерий.Предполагаме, че в тук са живеели едни от най-ранните християни в тази част на Европа.

011 (2)

Но като всеки град, и Кабиле си има своя възход и упадък. След повече от хилядолетно съществуване градът на Кибела, на Александър Македонски, на одриските царе и римските легионери загива. В края на 6 век нахлуват варварски племена.

06 (2)

“Вероятно това са били авари, славяни, раннни прабългари. Но това време имало и голямо земетресение, което променило трасето на близката р.Тунджа. С изместване на коритото й с 2 километра встрани, сложната канализационна система спряла да функционира. Хората започнали да се изселват.“-обяснява Стефан Бакърджиев.

10

Това е краят на Кабиле – града – легенда, чиято слава се носеланавред из античния свят. Днес от някогашното търговско и културно средище са останали само руините и изящните артфакти, подредени в прилежащия към археологическия резерват музей.

А за живота и бита на обитателите му научаваме от възстановките, организирани в изграденото подобие на „кастелум“ или римски лагер, където ентусиасти, преоблечени  като римски легионери, изнасят колоритни спектакли пред посетителите на резервата.

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Ананкус от с. Дорково или да съживиш изгубения свят

Veneta Nikolova

Манастирът „Седемте престола“ е без аналог в тази част на Европа

Veneta Nikolova

Златолист или вярата, която лекува

Veneta Nikolova