Image default

Голямобуковският манастир – красота, покой и духовност

Странджа има една  единствена света обител, разположена в може би в най-трудно достъпния за туристи, но затова пък изумително живописен район на планината – Голямобуковския манастир. Светата обител отстои на 4 км. от село Голямо Буково, славещо се с лъскавите си митничарски къщи и с вилното си селище , в което си струва да отседнете.

Разбит чакълест път пъпли нагоре по чукарите на местността Осман баир и отвежда право пред оградата на Голямобуковския манастир. В двора, до паркирания стар трактор, е опната дълга дървена маса с разпръснати по нея четки за рисуване, бои и скицник.

Оказва се, че обителта се стопанисва от възрастен художник – забегнал преди години от София в търсене на покой и уединение далеч от хаоса и хорската лошотия. Той отключва църквата за редките посетители, които се сещат да се отбият в това отдалечено от света кътче.

„Свети Животоприемни източник“-така се казва старата църква на Голямобуковския манастир.

Кръстена е на лечебния извор, който блика под нея. Историята му е свързана, както обикновено в такива случаи, с Богородица, която се явява насън на болен местен жител.

Светата майка му нарежда да се измие с вода от аязмото над селото, той оздравява и така се ражда идеята да се издигне храм на това място. Народът събира средства, запретва ръкави и съгражда църквичка. И естествено я кръщава на лечебния извор, сиреч „Свети Живоприемни източник“. Това се случва  през 1873 г. с  възстановяването на Българската екзархия.

И до ден днешен хората са убедени, че това е жива вода с вълшебни свойства и твърдят, че ако я поставиш в стъклен съд, тя никога не зеленясва. Приема се, че лекува болести, предимно свързани с кожата и очите.  А храмовият празник на църквата и манастира е Светли петък т.е. петъка след Великден.

След като осветили „Свети Живоприемни източник“, жителите на Горно Буково и околните села построили каменна сграда с идеята да я превърнат в метох.

През 1903 г. пристига отец Рафаил. Той започва да изкупува земи и имоти от хората в района с идеята да разшири манастира. До 1933 година в него живеели 4 монахини, след което манастирът става мъжки.

Но идва 9 -ти септември 1944 г. и животът на местното крайгранично население коренно се променя. Голямобуковският манастир е изоставен от своите обитатели. При соца  в жилищните му сгради се помещавал пионерски лагер.

По време на ремонт на църквата майсторите попадат на странни кости в задната част на абсидата. На място са повикани археолози, които откриват следи от погребения от 14 век. Вероятно в това няма нищо случайно!

Според изследователи през 13-14 век районът бил люлка на т.нар. исихастко движение, а близо до днешната света обител се намирал прословутият Парорийски манастир „Св. Григорий Синаит“, в който се подвизавали светците Теодосий Търновски и Ромил Видински. Предполага се, че църквата на Голямобуковския манастир била построена още през 12 в. върху основите на  тракийско светилище. Но до момента няма доказателства за тази хипотеза.

Към края на 80-те години на 20-ти век  манастирската църква е в руини, а сградите са превърнати в свинарници от местните жители.

Но през 90-те в него се нанася отец Янко. Предприемчивият свещеник решава да възстанови старата църква. Той събира пари за ремонти и дори се захваща да строи хотелска част, та да идват туристи.  Специално внимание отделя на „Свети Живоприемни източник“. Без да иска специални разрешения от институциите или поне да се допита до експерти, отчето кани ентусиазирани ученици от школа по иконопис в Бургас. Предоставя  им пълна свобода да творят по стените не само на жилищните сгради, но и на самия храм.

В резултат на което стенописите доста се разминават с каноните на православието.  В полумрака на църквата, пред удивения поглед на посетителя, изневиделица изпъква образът на Христос в подобие на космическа капсула /вероятно вдъхновен от небезизвестния стенопис на църквата в с. Добърско, в Рила планина/. Колоните би докарани нявга с 4 волски каруци чак от странджанското село Дебелт. По тях са избуяли рози и ориенталски орнаменти, достойни за кардарашки дом .

Запазени са няколко автентични икони от иконостаса, но повечето изображения в централната част на олтара са възстановки.

Отчето дори накарало рисувачите да го изографисат като ктитор. Въпреки това, църквата  искри с пъстрите си стенописи, а престъпиш ли прага й  те обзема усещане за покой. Защото мястото е свято и пропито с мистика.

Днес отец Янко вече не стопанисва манастира, свещеник идва само по празници. Построените и недовършени от отчето къщи за гости в манастирския двор пустеят. Руши се макетът на възрожденската странджанска къща, замислен като туристическа атракция.

Но въпреки това редките  посетители, които се отбиват в манастира са очаровани от това живописно, застинало във времето кътче на Странджа планина.

Материалът е изготвен със съдействието на Министерството на туризма  и на  Община Средец  

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

История за възход и разруха – Билинският манастир

Veneta Nikolova

Остия Антика – изоставеното пристанище на древен Рим

Veneta Nikolova

Спомени от Народната Република или назад към соца

Veneta Nikolova