Image default

Златолист или вярата, която лекува

Усещане за непреходност се рее над разнебитените къщурки, вкопчени в скалистата гръд на планината, спуска се ниско над пясъчното корито на пресъхнала река, следва обраслите с трънаци пътеки и пасища и се настанява тихомълком зад стените на стария храм на село Златолист.

Златолист е свято място. Усещаш го още щом поемеш по тясната асфалтирана ивица, която свързва този целунат от вечността кът с останалата част на света. Зарей поглед към пясъчните пирамиди в околностите на селото. Те не са толкова мащабни и зрелищни като „посестримите“ им в съседния Мелник. Но пък крият в потайностите си магнетични гледки и възможност за уединение сред природата.

Хората идват най-вече заради храма “Свети Георги” и спомена за легендарната пророчица, живяла някога тук. Построен е през 1857 година на мястото на църква от 9 век. Изрисуван е целият със странни, противоречащи на каноните на православието изображения.

В притихналия полумрак различаваме помътнелите от времето образи на Дявола с арбалет, на Свети Христофор с конска глава, на гола до кръста Мария Магдалина…

По всяко време църквата на Златолист посреща поклонници, дошли от всички краища на България в търсене на лек срещу болежките и упование на душевните си терзания. Причината е, че в началото на 20-ти век храмът е бил дом на известната лечителка и ясновидка Преподобна Стойна, сочена като предшественичка на Ванга. И макар, че не е канонизирана като светица от Православната църква, Пророчицата е била силно почитана както приживе, така и след смъртта й през 1933 година.

dsc_0267-1

Какво знаем за Преподобна Стойна?

 Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар на територията на днешна Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява, в резултат на което се появяват безспорните й ясновидски и лечителски способности. Получава прозвището „Преподобна“ заради аскетичния й начин на живот. Обитава скромно обзаведена стаичка в пълно уединение, а когато навършва 16 години насън й се явява Св. Георги, който й заръчва да помага на хората.

През 1913 г. семейството й се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през днешното село Златолист, Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги”. Тук тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитви. До смъртта й хората се обръщат към нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица.

dsc_0259-1

Преподобна Стойна обитавала тясна стаичка на втория етаж на църквата в Златолист, която е запазена и до днес.

Тук е леглото й, голямата икона, чергите… Клаустрофобичното помещение е пропито със святост и покой. Именно тук първо се отбиват болните, отчаяните, обезверените… Всеки търси лек и утеха чрез духовно общение с непризнатата светица. Но за целта трябва да се събуеш и да пристъпиш прага на стаичката със смирение, да се уединиш с молитвата си, да оставиш малък дар от себе си. Таванът е покрит със снимки.

Има поверие, че ако закачиш своя лик до останалите, ще се радваш на завидно здраве. На ниска масичка на втория етаж има книга, в която всеки записва желанията си. Според старите хора от Златолист Стойна лежала като мъртва в продължение на дни. Тя твърдяла, че през това време напуска тялото си и разказвала странни истории за срещите си в други измерения.

Виждали са Преподобна Стойна  да левитира над мраморната плоча с двуглав орел

Тази плоча е разположена в центъра на черквата точно под купола. Хората вярват, че камъкът с орела излъчва лечебна сила. Затова те стъпват боси върху плочата с надеждата, че тя ще изсмуче болките от тялото и терзанията от душата им.

dsc_0273-1В двора на църквата е гробът на Преподобна Стойна, където винаги са поставени свежи цветя. Тук се намира и гигантският трийсетметров чинар на 1295 години – редовен участник в класацията Дърво на годината. Препоръчва се да прегърнеш ствола му и да останеш така известно време, за да се пречистиш, а после да се полюлееш на люлката, закачена за клоните, че да се отърсиш от душевните несгоди. На тръгване непременно отпий глътка лековита вода от чешмата. И най-важното – запази огънчето на надеждата в душата си.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Червената църква край Перущица

Veneta Nikolova

Спомени от Народната Република или назад към соца

Veneta Nikolova

Потопената църква на яз. Копринка или последното късче от един изгубен свят

Veneta Nikolova