Image default

Златолист или вярата, която лекува

Усещане за непреходност се рее над разнебитените къщурки, вкопчени в скалистата гръд на планината, спуска се ниско над пясъчното корито на пресъхнала река, следва обраслите с трънаци пътеки и пасища и се настанява тихомълком зад стените на стария храм на село Златолист.

Златолист е свято място. Усещаш го още щом поемеш по тясната асфалтирана ивица, която свързва този целунат от вечността кът с останалата част на света. Зарей поглед към пясъчните пирамиди в околностите на селото. Те не са толкова мащабни и зрелищни като „посестримите“ им в съседния Мелник. Но пък крият в потайностите си магнетични гледки и възможност за уединение сред природата.

Хората идват най-вече заради храма “Свети Георги” и спомена за легендарната пророчица, живяла някога тук. Построен е през 1857 година на мястото на църква от 9 век. Изрисуван е целият със странни, противоречащи на каноните на православието изображения.

В притихналия полумрак различаваме помътнелите от времето образи на Дявола с арбалет, на Свети Христофор с конска глава, на гола до кръста Мария Магдалина…

По всяко време църквата на Златолист посреща поклонници, дошли от всички краища на България в търсене на лек срещу болежките и упование на душевните си терзания. Причината е, че в началото на 20-ти век храмът е бил дом на известната лечителка и ясновидка Преподобна Стойна, сочена като предшественичка на Ванга. И макар, че не е канонизирана като светица от Православната църква, Пророчицата е била силно почитана както приживе, така и след смъртта й през 1933 година.

dsc_0267-1

Какво знаем за Преподобна Стойна?

 Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар на територията на днешна Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява, в резултат на което се появяват безспорните й ясновидски и лечителски способности. Получава прозвището „Преподобна“ заради аскетичния й начин на живот. Обитава скромно обзаведена стаичка в пълно уединение, а когато навършва 16 години насън й се явява Св. Георги, който й заръчва да помага на хората.

През 1913 г. семейството й се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през днешното село Златолист, Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги”. Тук тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитви. До смъртта й хората се обръщат към нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица.

dsc_0259-1

Преподобна Стойна обитавала тясна стаичка на втория етаж на църквата в Златолист, която е запазена и до днес.

Тук е леглото й, голямата икона, чергите… Клаустрофобичното помещение е пропито със святост и покой. Именно тук първо се отбиват болните, отчаяните, обезверените… Всеки търси лек и утеха чрез духовно общение с непризнатата светица. Но за целта трябва да се събуеш и да пристъпиш прага на стаичката със смирение, да се уединиш с молитвата си, да оставиш малък дар от себе си. Таванът е покрит със снимки.

Има поверие, че ако закачиш своя лик до останалите, ще се радваш на завидно здраве. На ниска масичка на втория етаж има книга, в която всеки записва желанията си. Според старите хора от Златолист Стойна лежала като мъртва в продължение на дни. Тя твърдяла, че през това време напуска тялото си и разказвала странни истории за срещите си в други измерения.

Виждали са Преподобна Стойна  да левитира над мраморната плоча с двуглав орел

Тази плоча е разположена в центъра на черквата точно под купола. Хората вярват, че камъкът с орела излъчва лечебна сила. Затова те стъпват боси върху плочата с надеждата, че тя ще изсмуче болките от тялото и терзанията от душата им.

dsc_0273-1В двора на църквата е гробът на Преподобна Стойна, където винаги са поставени свежи цветя. Тук се намира и гигантският трийсетметров чинар на 1295 години – редовен участник в класацията Дърво на годината. Препоръчва се да прегърнеш ствола му и да останеш така известно време, за да се пречистиш, а после да се полюлееш на люлката, закачена за клоните, че да се отърсиш от душевните несгоди. На тръгване непременно отпий глътка лековита вода от чешмата. И най-важното – запази огънчето на надеждата в душата си.

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия 

/ За да излезете от галерията кликнете върху  бутона Esc на вашата клавиатура/

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

За селищната могила „Юнаците” и най-ранната европейска цивилизация

Veneta Nikolova

Холандец с книга за рушащото се архитектурно наследство VIDEO

Veneta Nikolova

Легендарният Кабиле – градът на Кибела, Спарток и най-ранните християни

Veneta Nikolova