Image default

Разбоишкият манастир не е място за разбойници

Разбоишкият манастир се намира на около 72 км. от София близо до границата ни със Сърбия. Но светата обител не е достъпна с автомобил.  Ще трябва да походите известно време пеш, докато стигнете до това благословено от Бога местенце. Може би именно фактът , че е отдалечено от известните туристически забележителности го спасява от пъстрите сергии, свистенето на гуми по асфалт и потоците шумни туристи по джапанки.

Наблизо се намира и още един обвеян в мистика храм Вижте : “Храмът на село Беренде пази 7-вековна тайна”

 

Кликнете върху снимка по-долу, за да ви излезе в галерия !

Разбоишкият манастир се е сгушил близо до клокочещите води на р. Нишава, а над него, на 50-на метра в скалата, сякаш увиснала във въздуха, се белее църквица за чудо и приказ. Виждала я бях и преди, но на снимки - вкопчена в каменната гръд на планината, мъничка, недостъпна, самотна, белязана от времето. Казва се "Въведение Богордично"  и е една от двете действащи скални църкви у нас. / заедно с тази на Бесарбовския манастир/. Намира се в околностите на гр. Годеч близо до границата ни със Сърбия. Спираме автомобила в с. Разбоище и поемаме надолу по дерето, следвайки тясна пътека и обозначителни табели. Преходът е не повече от половин час и ето че стигаме до стръмен наклон, а долу, смълчани в закътана долина, ни очакват белосаните сгради на манастира. Мястото е радост за сетивата. Окото се рее свободно над заоблените била на Стара планина, в чийто нозе си провира път реката, забързана към съседна Сърбия. Предстои ни кратък преход с повишено внимание по призрачни ж.п. релси. Някога тук е имало пътническа спирка, Но в наши дни трасето обслужва товарни влакчета, които два пъти на ден огласят околността с веселите си подсвирквания.  Съвсем близо се мъдрят варосаните стени на Разбоишкия манастир, който, както подобава на много  православни храмове  у нас, тъне в мизерия и разруха. В миналото районът е бил център на духовна околия. Затова изобилства със старинни църкви и манастири – около 50 на брой.Немалка част от тях датират от 14-15 век. За Разбоишката църквица обаче се говори, че е по-стара, най-вероятно от 12 в.. Разбоишкият манастир често приютявал Левски и неговите съратници. На тяхно разположение била малката килия с тайник, откъдето, подгонят ли ги заптиета, се спускали към бойниците на стобора и оттам - към пещерите. Дървените вътрешни врати, по-ниски от човешки бой, имат по три резета. Твърди се, че в скалните ниши край църквата, дяконът и съратникът му Матей Преображенски приготвяли  барута за народното опълчение от 1876 г. Не щеш ли веднъж се случила авария – гръмнал барутът,  пострадали няколко монаси, а пещерата и до днес се  чернее от взрива. От тези размирни времена идва и името на манастира - Разбоишки.А комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, били наричани от турците „черните разбойници”.  Точни сведения за възникването на църквата не са запазени. Но се знае ,че монашеството в този край има дълга история. Още от ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на отшелници.Сред тях бил и Свети Сава - според някои народни поверия той бил жена, покровителка на чумата, а според други мъж, покровител на вълците. Та веднъж, тръгнал на път за Божи гроб, но нещеш ли, именно тук, в околностите на днешното с. Разбоище, го заварили Великите пости.  Решил Свети Сава да се установи в малка пещера, разположена на 50-на метра в скалите над р. Нишава и тук да прекара 40 дни в постене и молитви. Оттогава лековита вода бликнала от скалата. А по-късно, върху площадката пред входа на скалната ниша изникнал скален скит. Просто монасите зазидали входа с грубо обработени камъни, споени с хоросан и така обособили малък параклис в скалата. В подножието му пък спретнали манастир . Но по време на турското робство светата обител била поне три пъти плячкосвана и опожарявана, заедно със скалната й църквица. Твърди се че при последното нападение 40 монаси били изклани от турците, а манастирът-сринат до основи. „Още намираме техни кости в околностите. Личи си,че са били избити, защото черепите са с фрактури, а крайниците - посечени“ – обясни ми местен доброволец, който собственоръчно се опитва да възстанови старите манастирски сгради.  Когато хората се захванали за пореден път да възстановят манастира и църквата се случило чудо. Решили да преместят църквата ниско долу на полянката, там дето се намира днешният манастир. Но след като денем майсторите градили стените, нощем всичко се разрушавало и на сутринта откривали строителните материали горе, при пещерната ниша. Накрая Света Богородица се явила сърдита в съня на игумена и му наредила „Там където от векове ми се молите, там ще си построите църквата". Речено –сторено. Монасите издигнали на старото място нова, спретната църквичка с притвор, камбанария, купол с кръст и удобни каменни стълби, които да отвеждат до нея.В наши дни са запазени следи от много красиви стенописи върху една от фасадите. Затова пък вътрешните стенописи са напълно унищожени. Едната версия е, че те са така от турското робство. Последователите на исляма открай време имат навика да дращят по икони и човешки изображения. Но по-вероятна е другата версия - по време на ремонт нашенски „сръчни майстори – умници“ се престарали, като добре изчегъртали уникалните културно-исторически ценности, та да „фане мазилката“. Превратна е историята на Разбоишкия манастира. Дълго време обителта пустеела. Но в средата на 19 век тук се заселили три сърцати и предприемчиви монахини. Те заварили стопанските постройки  разрушени, а безценните стенописи - унищожени и ги възстановилиИзвестно време манастирът преживява разцвет, но отново потъва в разруха. През 2007г. умира и последната игуменка, Жителите от околните села обаче не го изостават. Сега тук живее една тиха монахиня, но тя често отсъства и тогава е затворен за случайните посетители

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Един уикенд в Кайро

Veneta Nikolova

За параклиса „Свети Йоан Летни“ и потопеното село

Veneta Nikolova

Ковачевица – каменна приказка на 500 години

Veneta Nikolova