Image default

Копиловският манастир и корабът на Спасението VIDEO

Копиловският манастир се намира на 85 км. от София. Монасите на старостилната обител „Благовещение“ край кюстендилското село Копиловци,  са се посветили на труд и молитва в търсене на уединение с Бога и преодоляване на пороците си.

„Смирението, вярата и любовта към врага са най-великите сили на този свят“ -казва  отец Касиан. Опасява се, че на фона на други по-агресивни и нечовеколюбиви религии, православието е уязвимо. Но вярата и пълното упование в Бога, който изпраща чудеса, ще ни помогнат да оцелеем, убеден е игуменът. Истинско чудо е и пристигането на послушник Огнян в Копиловския манастир, където младият мъж намира спасение на душата си след дългогодишно пребиваване в САЩ.

 

Автор: Венета Николова, режисьор:Николай Василев, оператор:Борислав Георгиев

Вижте филмчето от поредицата “Малки истории” на БНТ :

 

 

Кликнете върху снимка, за да ви излезе в галерия

Отец Касиан  : Православието е вечно и неизменно, както Бог е вечен и неизменен. И докато другите науки могат да се похвалят с развитие, тук имаме застой, консерватизъм, да го наречем. Но това ограничение в учението, в нормите на живот, в морала позволява на човек да се извисява нагоре. Защото когато говорим за православие православните са си запазили това правило да се именуват като „правилно славещи бога“ или  „право-славни“. Старостилци, както ни наричат, е термин, който не е православен. Защото българската Православна църква преди 1968 г. не се е наричала старостилна. След смяната на календара би трябвало въвелите новия календар да имат достойнството и доблестта да се наричат „новостилци“ казва игуменът на манастира и добавя :Скромността, кротостта, смирението, вярата, любовта към врага - това е най-великата сила на този свят! Защото действително казваме от една страна „Глава си давам, вяра не давам“ и „Ако те ударят отдясната страна, обърни лявата“, но същевременно Исус Христос взе бича и изгони от храма търговците . И в случая, когато става въпрос за друговерие, трябва да си пазим своите изконни ценности и традиции като християни. А историята знае, че когато нахлува исляма през 10-14 век,  тогава замисълът бил цяла Европа да се превземе. Тук вече нахлува друга религия с други ценности.Действително идва Антихриста, това всички го виждаме и го чувстваме. И света сам го вижда и провокира това със своето рационално отношение към всичко. Защото виждаме, че съвременният човек живее виртуално, не реално. Той е откъснат от реалността, от себе си, изживява, чувства, стреми се към нещо, което е абстракция. Той прескача, той бяга от себе, си съвременният, човек и това е голяма беда и трагедия. По принцип православието би трябвало да изчезне, да го няма. То няма как да оцелее и да съществува при своята уязвимост на фона на другите агресии. Но това е чудото, че ето, в историята и с Наполеон, и с Хитлер, и при нас с робството - изведнъж става чудото и се обръщат нещата. Знаем и битките в исторически план, как изведнъж става обръщане. При превъзходство, многочисленост става чудо. Трябва да имаме вяра и пълно упование на Бога! След като Той е казал ,че ще бъде с нас, той действително помага, смята отец Касиан.Този манастир, Копиловския, също е малко чудо, защото самият аз никога не съм вярвал, че ще се построи това нещо. Започнахме без средства. Прочетохме молитвичка, и започнахме. И това са низ от странни събития. В наше време без субсидия, със собствени средства. Чудо на чудесата ! От турско робство до сега не е строен манастир и той е построен на гола поляна от шепа монаси, които живееха горе в планината. Основното на всичко това не са материални цели -да построим манастира. Това е средство. А целта ни е борбата със себе си, със своите пороци, което е монашеско задължение на всеки, който се е посветил на Бога. Повечето от братята са образовани, интелигентни с ясно съзнание. Сред тях е и послушик Огнян. Когато пристигна тук за първи път, сутринта ставам и виждам непознат младеж, целият е облят от сълзи. Учудих се какво значи това - мъж в сълзи ? Просто звучи неестествено! Помислих, че има проблеми, изживявания. Той каза „Отче с всичко това, което виждам тук- това са моите мечти и желания.“ Постоя малко и отиде да си докара багажа. И така вече е част от насПослушник Огнян  разказва : Останах, защото видях православие на дело, не на думи.  Защото братята се трудят. Да, прехвърчат искри, но сядаме на трапезата заедно, всеки иска прошкка, всеки се покланя и си ляга с мир. Самото идване в манастира “Благовещение” си е лично за мене чудо. Живях дълго време в Щатите и там се обърнах към православието. Започнах да ходя в Руската задгранична църква , но в един момент разбрах, че цялото ми пребиваване в Америка е било за да се преобърна.  В Америка се срещнах с един българин, който беше от 15 години там. И той ми каза така: „ Ако трябва да сравним комунизма с демокрацията ,  комунистите са като ветеринарни  доктори. Те по много груб начин действат- депредпочитат хората, концлагери, убиват, милицията е брутална.  А казва тук, тези които манипулират, са като хирурзи, с бели ръкавици. Те пипат по душите на хората.“ След 7-8 години пребиваване разбрах какво този човек имаше в предвид.Когато човек привидно е свободен, той няма за какво да се бори, защото си мисли, че е свободен. А съвременното робство са парите и банките. Създадени са много блага, които съблазняват човешото око. И така ставаш роб. В себе си винаги нося един долар. Това е долар, пълен със символика. Защото тази пирамида, отдолу има едно флагче и на флагчето пише „Нов световен ред“, казва Огнян.В писанието пише ,че ще дойде Антихрист, че ще властва над земята.  Ние виждаме всичко това, като на театър, който се случва пред нас. Когато пристигнах в манастиира, говорих с игумена и с някои от отците и им разказвам, че идвам от Америка, разказвам им за ужасите, които се случват по света. И те ми казаха:Това е като лавина, която се е откачила и набира скорост. Ние не можем да я спрем. Но Църквата божия е корабът на Спасението. Тя седи встрани от лавината. Наш дълг е колкото се може повече души да ги вземем от пътя на лавината и да ги качиим на кораба на Спасението

Пътешествия без край . Венета Николова

Други статии

Балканска рапсодия – Черна гора, Хърватска, Албания

Veneta Nikolova

До Трансилвания и назад- на гости на граф Дракула

Veneta Nikolova

Чудото Цари мали град

Veneta Nikolova