Image default

Село Солища или романтика в бяло

 
Ако в някой снежен уикенд решиш да отскочиш до планината най-добре избери колкото се може по-отдалечено  кътче, там където туристите са по-скоро изключение, а зимата се представя в най- искрящо белите си нюанси.  Като село Солища, например.

Като бяла коприна, надиплена на вятъра се разгръщат заснежените гънки на Средните Родопи. Те крият в пазвата си селища с каменни къщурки, стари чешми и белосана църква с камбанария. Тази идилична картина ще изплува пред теб, ако пътуваш в планината през зимата. Едва на 4 км. от известния архитектурен резерват Широка Лъка ще попаднеш сякаш на края на света или по-точно… в село Солища.

 Пътят рязко свива надясно, веднага след като отминеш последните къщи на Широка Лъка, а след това неочаквано се стеснява и започва да криволичи нагоре в планината.
Опасенията, че обилните снеговалежи предишната нощ ще затруднят достъпа до този недокоснат от глобализацията  кът се оказват безпочвени. Защото за разлика от други места, тук пътната настилка всяка сутрин грижливо се почиства и опесъчава.
След няколко завоя, разкриващи заскрежени долини и вечнозелени борови горички, внезапно се озоваваш в село Солища
Селцето се е смълчало под плътния си снежен юрган, а единствените признаци на живот в околностите са кълбетата синкав дим от комините.

Цари пълна тишина, толкова неестествена, че чуваш как снежинките се сипят от небето, а снегът хруска в краката ти.

Лек ветрец се прокрадва по стръмните улички и разклаща клоните на близката гора с над 300 годишни гигантски черни борове. Гората си има име „Черночето” и заема достойно място сред списъка на местните забележителности.

Селото наброява едва 36 постоянни жители. Но през лятото населението му „набъбва” до 300 – предимно виладжии и заклети ценители на природата и старините.

Къщите в селото са на 1300 м. надморска височина. Разположеното във високата част на планината селце всъщност е най-близкото населено място  до връх Перелик – първенецът на Родопите, с неговите 2191 м. надморска височина. Някога хората от този край отглеждали огромни стада с овце.

Тук те ги пасели, а на мястото на днешното село хвърляли огромни буци каменна сол и животните идвали, за да ги ближат. Така се появило и името на селото – Солища.

Селото е много старо и е с типично родопска архитектура. Повечето му къщи са строени от камък и кал. А вторият им кат е предимно от кирпич. Стените на приземните етажи пък са с по един метър дебелина, помещенията трудно се затоплят, но след това дълго задържат топлината, покривите на къщите са тиклени.

 
Хората тук се гордеят със своята църква „Св. Неделя”, една от най-големите този край, издигната в 1892 г. Камбаните й са отлети от мед и сребро, затова бистрият им звън отеква чак в съседните села. Решаваш да се разходиш из селцето и поемаш по стръмните му улици. А те отвеждат нагоре в планината, откъдето притаяваш дъх пред  безбрежното море от преливащи един в друг планински върхове.

Подножието на близкия връх Перелик е сборен пункт на сноубордистите. Там снегът се задържа 250 дни в годината и на места достига до 3 метра дълбочина. Това е едно от най-фантастичните места у нас за екстремно спускане в девствен сняг, твърдят ентусиасти, които политат с шеметна скорост между редките ели, обрасли по склоновете.

За да не остане назад в предлагането на атракции, село Солища също осигурява снежни емоции. Преди време местни предприемачи закупиха и монтираха в околностите малък ски влек и вече всеки може да съчетае почивката си на село с каране на ски.

 Турлата
Околностите не селото предлагат  уникални заскрежени пейзажи.
Погледът се спира върху очертанията на най-близкия връх Турлата /1822м. / . Отдалеч той удивително прилича на купа сено и е част от местния пейзаж, изобразяван по пощенски картички и туристически диплянки.  
В миналото на върха се издигала римска крепост, съоръжена със сложна водопроводна мрежа. От някогашното й величие обаче са останали само руини. Въпреки това си струва да го покориш, за да се порадваш на поредната космическа гледка в краката ти. И ако наостриш слух, може да доловиш писък на гайда откъм селото.
 Солища се слави с талантливите си гайдари
От незапомнени времена те огласяват околностите с игривите си трели. А в днешно време жънат успехи на национални събори и международни фолклорни фестивали. Оказва се, че не само българи, но и много чужденци са открили за себе си този дивен кът от България.
 
Няколко уютни фамилни хотелчета от години успешно развиват селски туризъм. Можеш да отскочиш с автомобили до връх Перелик или пък да се изкачиш до там пеш за два часа. През лятото туристите берат диви плодове и билки и си правят чайове с мащерка, риган, кантарион и пр. Околностите са обрасли с черни и червени боровинки и малини.
Домакините ще те нагостят  с родопски клинове, качамак, пататник
А сутрин ще закусваш с домашно приготвени колаци – вид палачинки, които се пекат на гореща тикла и се сервират с масло, сирене или сладко от диви плодове.
 
 с. Стикъл

И още едно местенце, което определено си струва да посетиш . Това е съвсем близкото, но все още непознато на туристите  и труднодостъпно през зимата село Стикъл. Характерно е със старите си схлупени къщурки и няколкото местни жители. Те се радват на всеки случаен посетител в това забравено от цивилизацията  местенце. 
 
 Венета Николова . Пътешествия без край

Други статии

The mysteries of St. Anastasia

Veneta Nikolova

Free Sofia Tour или как да опознаеш столицата за два часа

Veneta Nikolova

Старо Стефаново – непокътнато от времето

Veneta Nikolova