Image default

Балканска рапсодия – Черна гора, Хърватска, Албания

Колко малко познаваме съседите си, а толкова много си приличаме!Опознаването на Черна гора, Хърватска, Албания се превърна в  преживяване, което ме обогати и което с радост ще повторя. Едно импровизирано пътешествие до тези балкански държави разкри пред изненадания ми поглед колоритна амалгама от архитектурни стилове, култури, традиции и манталитети.

Натиснете върху някоя от снимките, за да влезете в галерията.

 
Средновековното градче Котор в Черна гора - първата спирка на 5 -дневното ни блиц пътешествие из трите Балкански държавици, рекламирани  от турагенциите като "Адриатически перли" .  Не без основание.Тази част на Адриатика се води като най – мократа точка на Европа. Заради високите планини наоколо въздухът така се завихрял, нагрявал и охлаждал, че времето се променяло за много кратко време. Но кой да ни предупреди!Заради автентичния средновековен облик на стария си град Котор е включен в списъка на ЮНЕСКО. Отвратителният дъжд беше прогонил туристите от тесните каменни улички на града, но не и нас!!!! I'm singing in the rain !Потърсихме топлина и разтуха в католическата катедрала.In nome del sancto spirito...Каменно градче, застинало във времето. Личи си ,че е пипала венецианска ръка от отсрещния бряг. От толкова много дъжд ожадняхНебето буквално се изсипа върху нас с цел да прецака хубавата ни екскурзийка, но в крайна сметка не успя!!Елитни яхти на местни тузари често акостират по тези брегове. И какво видяхме от Котор ? Заради дъжда - почти нищо.Сто пъти съжалихме, че заради скапаното време не успяхме да покорим средновековната крепост надвесена над градчето.Я ! Портокали през март! Красиво!  Продължаваме към гр. Будва, в чийто околности се намира скромният ни хотел. Казват, че Будва за Черна гора е като Монте Карло за Монако. Тук обичат да разпускат местните олигарси. Всъщност няколко олигарха притежават огромна част от икономиката и държавата им. Познато, нали?И пак добре познатата ни европейска каменна архитектура. Личи си че тук турски крак не е стъпвал !!Поредната измита от дъжда безлюдна уличка. През пролетта и лятото тук гъмжи от  десетки хиляди туристи. Будва е обградена от масивни укрепителни стени, наследени от 4-вековното венецианско управление. Наложи ни се в най-проливният дъжд да тичаме по тях в търсене на подслон. Така че не ми беше до снимки.Това би могло да е Несебър или Созопол, но не е!След като цял ден върху нас се сипаха мълнии и водни потоци, подгизнали и изтощени се скрихме в малко кафене в сърцето на Будва. Руми си поръча топъл чай и интересен местен сладкиш.Аз пък реших да се сгрея с местна сливовица и да се подкрепя с ...бухти. Ракийката им си я биваше! Иначе курортното градче в околностите на Будва, където бяхме настанени,  е доста презастронено, подобно на нашите комплекси.Черна гора. Планините в този край са голи, каменисти и безплодни. Но може би точно в тази им особеност се крие техният чар?Но природата им е запазена, както и градчетата с техния типично средиземноморски дух.Единият остров е естествен, а другият -  изкуствен. Познай кой кой е !  :-)По пътя спряхме в малкия китен черногорски градец Перест.Сияйна утрин далеч от дома с любимите ми палми.Нямахме време да спрем и да похапнем в някое тяхно ресторантче.Толкова да ми прилича на Женевското езеро...Липсват ми нашите потънали в зеленина и цветя планини. Малко са зловещи тези голи, сиви и пустеещи каменни масиви, колкото и да са кокетни и спретнати градчетата, сгушени в подножието им. Не чух и птича песен..  Но да не ставаме придирчиви!!Вече сме в Хърватска на път за перлата на Адриатика - Дубровник.Всичко тук е подредено, чисто, спретнато, излъскано, щото да радва окото .Ето я и Перлата, заснета от автобуса в движение. Вижда се и старата крепост, вдадена във вълните.В Дубровник уличките са толкова тесни че на места може да изпиташ клаустрофобия. Наричат Дубровник още и " Малката Венеция"Градът е изграден целият от бял камък. Представлява неповторима симбиоза от различни архитектурни стилове - готически, ренесансов, бароков ... и не се сещам още какъв!Заедно с Амстердам и Венеция, градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за най-красивите градове от ренесансова Европа Я ! Площад Сан Марко ?Обясниха ни, че тук се преплитат две култури – византийската и венецианската, и две стихии – славянската и латинската, като според мен последната е преобладаваща.Кафето им е добро, освен това е едно от малкото неща, достъпни за нашия бг джоб.Руми наблегна на сладоледа им. Почти като италианският е!Защо ли са им празни ресторантите? Отговор: защото са безобразно скъпи. Един обяд тук ти излиза повече отколкото например в някой ресторант край "Нотр Дам" в Париж! Най-сетне един пъстър щрих /макар и подсилен с фотошоп/ насред цялата тази стерилна белота !И още едно цветно петънце зарадва окото и фотообектива ми!Скромният ми обяд /някаква суха местна баница/ оспорван от гълъбите.Една от първите аптеки в света, основана от местните францисканци, но не си спомням преди колко века !Емблематичният фонтан Онуфрий в центъра на Дубровник.Жалко че  бяха толкова нависоко, че както бях ожадняла...Една местна нимфа прикова  погледите на безцелно шляещите се туристки.Монахини /за съжаление заснети на контражур от вечно припряната фотографка / бързат за служба по сравнително безлюдните улички на стария град. От май до октомври тук гъмжи от туристи, но в началото на март е тихо, спокойно и приятно. Новата част на градчето наднича зад старата крепост, приканвайки попреситените от красоти и преживявания пътешественички да й обърнат внимание и на нея. Sorry , но автобусът ни чака !И обратно в Будва /Черна гора/. Хотелът ни се намираше на 20 метра от този плаж.Предстои ни може би най-интересната /поне за мен/ част от балканското ни пътешествие - Албания. Напред към Тирана!Замалко да се сблъскаме с един рокер и неговата мацка.Навсякъде течаха усилени ремонти на пътища.Вече сме в Албания. Страната ни посрещна залята от поредното наводнение.Навлизаме в предградията на Тирана. Прилича ми на Тунис или на Турция, а може би на Факултето?Символът на Албания е двуглавият орел. Всъщност шиптер означава орел /снимките са правени през мръсното предно стъкло на автобуса ни в движение/ .Наближаваме националната гордост на Албания - обновеният столичен център. Ломско шосе, Обеля.И вездесъщите цигани, но по-бедни и агресивни от нашите.Новите модерни сгради на Тирана, са строени със замах и самочувствие. Албанците наричат държавата си  "Шкиперия", или земя на шиптерите или орлите.Трогателно съчетание на соца с нескопосан барок и готика.Небостъргачът на столицата се извисява в цялото си великолепие над централния площад.Ехо от комунизма. "Напред другари смело, да пазим нашето велико дело!!!" Това май беше операта им.Ето го и емблематичният площад Скендербег в сърцето на Тирана. Цитирам една приятелка: Абсурдно архитектурно съчетание на залепени една до друга джамия, църква, небостъргач, опера, паметник на хайдутин, а над тях се вее, разбира се рекламата на Pepsi.Но да не се подиграваме много на албанските ни побратими, че и у нас е същото. Един пъстър миш-маш от всичко.Тази пирамида била проектирана от дъщерята на Енвер Ходжа, за да бъде погребан в нея. Сега е дискотека, наричат я "Мумията".Домът на Енвер Ходжа - човек от народа.И техните попове страшно си падат по златни ланци и лъскави коли. Чакай малко, това не е ли .... Париж?Центърът на Тирана е като пришит към останалата част на държавата, няма нищо общо с нея. От Тирана ни показаха само най-лъскавата му част, останалото прелетя край нас от автобуса ни в движение. Но имахме късмет с хубаво време, иначе едва ли щях да извадя такива цветове и впечатления.Без джамия в центъра не може, макар че не били особено религиозни.Тази продавачка беше полиглотка. Купихме си от нея куп вкусотии. Албанците са големи сладкари!Партия шах в градинката пред Народния театър.Движението в Тирана е скромно, а тези цветчета са толкова сладки....Не, не е детски празник! Просто целият център е с тези пъстри пластмасови цветя. Енвер Ходжа много е настоявал всичко да е пъстро и весело. Трогателни са, нищо че са ...кич  /или може би точно затова!/Шкиперия Uber Alles !!  Посетихме града в почивен ден и не беше пренаселен с хора и коли. Видяхме да се разхождат и много красиви, елегантно облечени и одухотворени столичани.Енвер определено проявил вкус, заръчвайки на поданиците си да изпъстрят панелките си, за да развеселят тягостната градска среда и нерадостното си соц битиеБедността е вездесъща на Балканите.Не било препоръчително сами чужденки да се разхождат извън пределите на столичния център.  И средновековният градец Круе бил в пределите на българската държава.Градът с разпадащите се панелки е разпилян върху стръмния  скалист склон.Повелята на Енвер Ходжа всичко да е шаренко и пъстро и до днес се спазва. Защо и нашият Енвер не ни заръча същото !?В далечината се откроява силуетът на някогашната крепост, но не разбрахме  какъв е този весело-резедав акцент на преден план. Да не би да е бункер?Какви контрасти между различни епохи и култури!И по най-нелепия начин в нозете на старинната крепост никне хотелски комплекс. От трите Адриатически перли които обходихме на юруш през  5- дневната ни екскурзия, ми се стори че май най-много си приличаме с Албания. Градчето е силно повлияно от Българското възраждане.  Това е занаятчийската им уличка в нозете на крепосната стена. Сякаш съм попаднала в Самоводската чаршия във Велико Търново .Знамето с двуглавия орел се вее на всяка крачка. Красиво е !На фона на старата кула се откроява типично нашенска Копривщенска къща.При хубаво време оттук се вижда Адриатическо море.Моя фотографска гордост :-)Денят бавно се изниза.  Но преди да се скрие, слънцето шеговито ми намигна през тази ръчно плетена покривка. Красиво, непорочно лице на местно момиче.Тук се опитаха да ми изкрънкат едно евро заради снимката, но им теглих една майна. Като цяло обаче хората са много мили и имат мн.добро отношение към нас, българите.Още една непорочна албанка се изниза, като подплашена кошута,  пред нахалния ми фотообектив. Албански чичковци зорко ни оглеждат с пламъче в очите.Последния ден на тръгване от хотела ни в Будва. Остров Свети Стефан - най-гъзарското кътче в района . Звезди като София Лорен, Силвестър Сталоун и пр. често го наемали срещу главозамайващи суми, за да си правят купони или просто да се усамотят сред красивите адриатически пейзажи.На връщане към БГ се спряхме за няколко кадъра на Шкодренското езеро - най-голямото на Балканите, разпростряло сивите си води между две държави- Черна гора и Албания.Любим кадър. Селцето беше залято от поредния им потоп. Снимките са правени през мръсното стъкло на  автобуса в движение . Сбогом Черна гора, Албания и Хърватска. Кога ли ще ви видя пак??

Венета  Николова . Пътешествия без край

Други статии

Вкаменена красота край Кърджали

Veneta Nikolova

10 причини да изберем Банско извън ски сезона

Veneta Nikolova

The mysteries of St. Anastasia

Veneta Nikolova